Парламентарни избори в Турция

Великото национално събрание, законодателната камара в Турция.

Парламентарните избори в Турция определят състава на Великото национално събрание за следващите пет години. Депутатите се избират за срок от 5 години по пропорционална система в 87 многомандатни избирателни района със затворени партийни списъци или като независими кандидати.

Участие

Възраст на кандидатите

В новосъздадената Република Турция прагът на възрастта на кандидатите за депутати е 30 години. Чрез конституционна поправка през 2006 г. прагът на възрастта за кандидатите спада от 30 на 25 години. След конституционния референдум през 2017 г. този праг е намален до 18 години.

Възраст за гласуване

Според конституцията на Османската империя от 1876 г. прагът на възраст за гласуване е 25 години. В новосъздадената Република Турция възрастта за гласуване е намалена на 18 години поради намаляващото население. През 1934 г. възрастта за гласуване е увеличена на 22 години, през 1987 г. намалена на 21 години, и през 1995 г. намалена на 18 години.

Избирателна активност

Избирателната активност за средно 18 парламентарни избори е 81,4%. Турция има висока избирателна активност в сравнение с другите демокрации. Процентът на участие в Турция също е по-висок от процента на участие в страните, където задължителното гласуване се прилага свободно. С изключение на периода 1960 – 1970 г. избирателната активност в Турция е над средната за света от 1950 г. до днес.

Избирателна активност на парламентарните избори.

Избори	Регистрирани избиратели	Упражнили своя глас	%
1950	8 905 743	7 953 085	89,3
1954	10 262 063	9 095 617	88,6
1957	12 078 623	9 250 949	76,6
1961	12 925 395	10 522 716	81,4
1965	13 679 753	9 748 678	71,3
1969	14 788 552	9 516 035	64,3
1973	16 798 164	11 223 843	66,8
1977	21 207 303	15 358 210	72,4
1983	19 767 366	18 238 362	92,3
1987	26 376 926	24 603 541	93,3
1991	29 979 123	25 157 089	83,9
1995	34 155 981	29 101 469	85,2
1999	37 495 217	32 656 070	87,1
2002	41 407 027	32 768 161	79,1
2007	42 799 303	36 056 293	84,2
2011	52 806 322	43 914 948	83,2
юни 2015	56 608 817	47 507 467	83,9
ноември 2015	56 949 009	48 537 695	85,2
2018	59 367 469	51 189 444	86,2

Избирателна система

Избирателни райони

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Турция е разделена на 87 избирателни района, които избират определен брой представители във Великото национално събрание на Турция. Избирателните райони получават определен брой депутати пропорционално на тяхното население. Върховният избирателен съвет на Турция извършва прегледи на населението на всеки район преди избори и коригира броя на местата в района според последното преброяване.

Разпределение на местата

Местата в парламента се разпределят по метода на д’Онд в рамките на система за пропорционално представителство на партийни списъци. Политическите партии първо трябва да преминат избирателен праг от 7%. Партиите могат да заобиколят това правило, като сформират избирателен алианс или участват като независими. Избирателният праг е въведен от военния режим след държавния преврат от 1980 г. в опит да се поддържа политическа стабилност.

След 1946 г. всички избори са преки. На изборите от 1946 г. до 1957 г. се прилага партийно блоково гласуване. При тази система партията, която получи мнозинство от гласовете в даден избирателен район, ще получи всички депутати в този избирателен район. Системата води до съкрушителни победи. Например Демократическата партия получава 58% от гласовете на изборите през 1954 г., но печели 93% от местата в парламента.

Пропорционалната избирателна система е използвана за първи път след приемането на Конституцията от 1961 г. За изборите от 1961 г. е използвано пропорционално представителство с партийни списъци по метода на Д'Онт в 67 избирателни района. За да получат места в избирателен район, партиите трябва да получат повече гласове в този избирателен район от квотата на Хеър. За първи път е фиксиран и броят на депутатите, определен като 450 места.

На изборите през 1965 г. е използвана системата за национален остатък. В изборите, проведени през 1969, 1973 и 1977 г., избирателната система на д'Онт е приложена без праг. След промените в закона през 1983 г. са въведени общонационален избирателен праг от 10% и избирателен праг за избирателен район. В допълнение към това, квотна система е използвана и на изборите през 1987 г. и 1991 г. От 1995 г. нататък се използва само общонационален избирателен праг.

Кампания

Законът за основните разпоредби регулира кампанията и има за цел да осигури справедливи и равни възможности за участниците. Кампаниите в Турция обикновено са енергични, тъй като участниците използват различни традиционни средства за провеждане на кампанията като митинги, щандове за кампаниите, плакати, банери, партийни знамена, агитация и превозни средства с високоговорители. В кампаниите се използват и езици, различни от турския, както и жестомимичен език. Според турския закон е забранено да се прави предизборна пропаганда в чужда държава. Този закон може да бъде заобиколен до известна степен, като се организират „информационни семинари“ вместо „пропагандни срещи“.

Политическите партии, получили най-малко три процента от гласовете на последните парламентарни избори, имат право на годишно публично финансиране на пропорционална основа, както и на финансиране на кампании, но само за парламентарни избори. Партиите също получават финансиране чрез членски внос и индивидуални дарения. Не се допускат дарения от публични юридически лица, държавни и обществени организации и чужди източници. Физическо лице може да дарява до определена сума годишно на партия. Няма таван за годишните разходи, свързани със срещи и кампании. Партиите декларират своите средства за кампанията единствено чрез годишни финансови отчети. Конституционният съд проверява докладите. Независимите кандидати декларират средствата си за кампанията чрез лични данъчни декларации. Възможните санкции за нарушения включват предупреждения, лишаване от свобода от три месеца до три години, парични глоби и разпускане на партията.

Обобщение от изминалите избори

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Частични избори

Частичните избори в Турция се регулират в съответствие с член 7 от Закона за парламентарните избори. Съответно частични избори се провеждат при овакантяване на членовете на парламента. Според конституцията частични избори се провеждат веднъж за всеки изборен период, като частични избори не могат да се провеждат, освен ако не са изминали 30 месеца и 1 година преди парламентарните избори. Въпреки това, ако даден вилает или избирателен район няма членове в парламента, частичните избори се провеждат в този избирателен район в първата неделя след 90 дни след овакантяването на мястото.