Парична маса
Парична маса или количество пари в обращение[1] в икономиката е общата сума на парите, които са налични в дадена икономика за специфичен период от време.[2] Има няколко начина да се определят „парите“, но стандартно това се измерва, включвайки пари, които са в обращение и депозити по поискване (депозити, които са лесно достъпни във финансовите институции).[3]
Отношението между парите в наличност и цените е исторически асоциирано с количествената теория на парите.
Различният тип пари се означават с M – M0, M1, M2, M3. Като M0 са пари в най-тесния смисъл като банкноти и монети в обращение, а M3 в най-широкия, като дългосрочни депозити.
Според теорията на Дж. М. Кейнс за предпочитанието към ликвидност пари са само банкнотите, монетите и трансакционните (=безсрочните) депозити. Стопанските деятели избират между това да държат пари или да влагат в покупка на облигации.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тук се имат предвид всички активи, които функционират като пари или като парични заместители. Често, обаче, под количество на парите в обращение се имат предвид само наличните пари, които се намират в населението. Затова, употребата на понятието трябва винаги да се съпровожда с уточнение.
- ↑ Paul M. Johnson, Money stock, A Glossary of Political Economy Terms
- ↑ Alan Deardorff, Money supply, Deardorff's Glossary of International Economics
- ↑ Младенов, М. Пари, банки, кредит. С., „Тракия-М“, 2009.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Money supply в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |