Парадокс (оръжие)
„Парадокс“ (супра) или провъртане Фосбъри – особена разновидност на ловно оръжие, при която иначе гладкия ствол има в дулната си част нарезка, а също така и названието на самата такава нарезка. Тази конструкция на ствола позволява значително да се повиши групирането при стрелба с куршуми, едновременно с това оставяйки възможност да се стреля със сачми.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Гладкостволните пушки с дулна част, имащи нарезка както при щуцерите (широки и дълбоки нарези с голямо завиване), се появяват в края на 19 век във Великобритания[1]. Тези пушки са предназначени за лов в джунглите на азиатските колонии на Великобритания, където по време на лов на птици е много голяма вероятността за среща с голям и опасен дивеч. Такива условия продиктуват необходимостта да има под ръка оръжие, позволяващо бързо да се заменят патроните със сачми с куршумни. При куршумната стрелба се иска и висока точност, и максималната възможна възпираща сила. Решението е да се направи в дулното стеснение (т.н. шок) на гладкостволната пушка нарези, които да разширят възможностите за стрелба с куршуми от обикновената сачмалийка, без особено да се влошава качеството на стрелба със сачми. Идеята за такава пушка е патентована през 1885 г. от британеца Джордж Винсънт Фосбъри. В началото „парадоксите“ се произвеждат само в големите калибри (10, 12 и 16-и)[2].
Думата „парадокс“ (на английски: paradox) първоначално е фирмено обозначение на моделите такова оръжие, произвеждано от известната британска фирма Holland&Holland, и за първи път се използва през 1886 г[2].
Първият „парадокс“ в Русия е проектиран през 1898 г. от известния зоолог и теоретик на лова Сергей Александрович Бутурлин. Проекта получава практическо изпълнение през 1900 г. Боя на тази пушка, 24 калибър, се доближава до боя на щуцерите-експрес[3].
Куршумите за „парадокс“
[редактиране | редактиране на кода]Куршумите за „парадокс“ са с характерна форма, много различна от тези за гладкостволното оръжие, които се стабилизират за сметка на стреловиден стабилизатор или от въртенето си в насрещния поток на въздуха (например, куршума на Майер или на Бренеке).
Куршумите за „парадоксите“, по своята форма, се доближават към куршумите за обикновеното нарезно оръжие – те, като правило, имат конична форма, с един-два водещи пояси. За по-добра обтурация тези пояси, при снаряжаването на куршума в гилзата, се заливат със стеарин, парафин, восък или друг подобен материал, или се обмотават с промаслена връв[3].
Началната скорост на полета на куршума е от 400 до 425 m/s. Куршумите, като правило, са необлечени, направени от олово, но някои модели имат тънко калпаче – балистически наконечник, от мед или месинг. Куршумите за „парадоксите“ обикновено са по-тежки, отколкото тези за гладкостволките от същия калибър и имат значително по-голяма възпираща сила[3].
Предимства и недостатъци
[редактиране | редактиране на кода]Основната цел на разработчиците е била достигната – нарезния шок позволява стрелба с куршуми с показатели за точност, приближаващи се към показателите на големокалибрените щуцери. С куршуми „парадоксите“ малки калибри може да се стреля на 70 – 80 m и без мерене. С използването на прицел достатъчно точно може да се порази дивече със средна големина на разстояние до 150 – 180 m[2][3].
Ролята на „парадоксите“ започва рязко да намалява с появата на щуцерите-нитроекспрес (при добра точност те са по-леки) и широкото разпространение на другото нарезно оръжие за лов и спортен лов. Като цяло, дадената конструкция, по мнение на много от специалистите, не се оправдава, тъй като „парадоксите“ бият с куршум все пак по-лошо, отколкото карабина, а със сачми – по-лошо. отколкото обикновените гладкостволни пушки (много модели „парадокси“ са непригодни за стрелба със сачми на разстояния над 15 – 18 m[1]).
С разпространението сред ловците на нарезното оръжие (карабини, винтовки), използването на „парадокси“ губи още актуалност в още по-голяма степен. За това понастоящем „парадоксите“ са разпространени малко и се произвеждат много рядко, макар на пазара често да се сраща оръжие от този тип, произведено няколко десетилетия назад. Въпреки това, въпроса за перспективите в използването на „парадоксите“ и необходимостта от тяхното производство остава открит[1].
В руското законодателство „парадоксите“ попадат в категорията на гладкостволното оръжие, ако дължината на нарезната части на ствола не превишава 140 mm. Тъй като всички „парадокси“ руско производство имат по-къса нарезна част, всички те се водят гладкостволно оръжие[4].
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Маркевич В. Е. Ручное огнестрельное оружие. / Под общей редакцией Н. Л. Волковского. – СПб.: ООО „Издательство „Полигон“, 2005. – 496 с.; ил. ISBN 5-89173-276-9
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Забытый „парадокс“ // Калининградский охотничий клуб. Архивиран от оригинала на 26 юли 2012. Посетен на 17 марта 2011.
- ↑ а б в Алексей Блюм. Парадоксы – история или перспектива? // Журнал „Оружие“. Архивиран от оригинала на 2009-09-11. Посетен на 18 марта 2011.
- ↑ а б в г Под ред. В.Е.Германа. Настольная книга охотника-спортсмена. Т. 1.
- ↑ Устройство ружья // Zhevelo.com – Охота. Архивиран от оригинала на 2016-03-06. Посетен на 20 марта 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Понятие за калибър, шок и супра (Парадокс)
- Виктор Вальнев Чего ждать от парадокса? Авторский сайт „Переулок оружейников“ ((ru))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Парадокс (оружие)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |