Направо към съдържанието

Папска академия на науките

Папска академия на науките
Седалището на академията
Седалището на академията
Основан1936 г.
Видпапска академия
КанцлерМарсело Санчес Сорондо
ПрезидентЙоахим фон Браун
МестоположениеВатикан
Сайтwww.pas.va
Карта Местоположение
Папска академия на науките в Общомедия

Папската академия на науките (на латински: Pontificia Academia Scientiarum; на италиански: Pontificia accademia delle scienze) е академията на науките на Ватикана. Основана е през 1936 г. от папа Пий XI и съществува с благословията на папството от тогава.[1] Целта ѝ е да насърчава напредъка на математическите, физическите и природните науки, както и свързаните с тях епистемологични проблеми.[2]

Седалището на папската академия се намира в сърцето на Ватиканските градини в Рим.[3] В нея членуват много знаменити учени, включително нобеловите лауреати Ърнест Ръдърфорд, Макс Планк, Ото Хан, Нилс Бор, Ервин Шрьодингер и Чарлз Хард Таунс.

Италианският учен Федерико Чези желае академиците му да се придържат към изследователската методология, основаваща се на наблюденията, експериментите и индукцията. Той основава Академия деи Линчеи (букв. „Академия на рисовете“), тъй като членовете ѝ имат остри зрение и слух като рисове, изследващи природата както на микроскопично, така и на макроскопично ниво. След смъртта на създателя ѝ, академията се разпада, но по-късно е възродена от папа Пий IX през 1847 г. и е наречена Академия Понтифика деи Нуови Линчеи („Папска академия на новите рисове“). Тя е основана повторно през 1936 г. от папа Пий XI, когато и получава днешното си име.

От тогава насам академията изследва определени научни казуси, като постепенно увеличава броя на академиците си и на международните си членове. Тя е отделен орган в рамките на Светия престол и се радва на свобода на изследванията си.

Тъй като академията и членовете ѝ не се влияят от фактори от национално, политическо или религиозно естество, тя е ценен източник на обективна научна информация, която се споделя с международната научна общност. В днешно време, работата на академията покрива шест главни области:

Тези дисциплини се подразделят на осем области. С цел поощряване на научните изследвания, на всеки две години медалът Пий XI се връчва на учени под 45-годишна възраст с изключителни заложби. Някои от носителите на медала впоследствие стават членове на академията.[4]