Направо към съдържанието

Панчо Попмихов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панчо Попмихов
български учител
Роден

Панчо Попмихов е български просветен деец от ранното Българско възраждане в Източна Македония.[1]

След Хатихумаюна от 1856 година абаджията Панчо Попмихов отваря в дома си в Петрич частно килийно училище, в което преподава на деца от заможни семейства, предимно от махалата Виздол, вероятно по синтетичната метода. Училището има целодневни занятия и преподаването е на български и на гръцки език. Изучава се часослова, псалтира и църковното пеене, като също така се преподава и занаят - абаджийство.[1][2]

По време на т.нар. турско-патриаршиска реакция (1876-1882), когато всички български училища в града и селата са закрити, училището на Панчо Попмихов в Петрич, отново отваря врати.[3]

  1. а б Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 29.
  2. Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 92.
  3. Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 93.