Направо към съдържанието

Панчо Кюлюмов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Панчо Кюлюмов
Роден
1874 г.
Починал
1930 г. (56 г.)
Панчо Кюлюмов в Общомедия

Панайот (Панчо) Михайлов (Мишев) Кюлюмов е български общественик от Македония.

Панчо Кюлюмов е роден в големия български род Кюлюмови[1] в 1874 година в град Щип, Османската империя. Негови племенници са Йосиф Андонов и Йордан Гюрков. Завършва втори клас в Щипското българско училище и започва да се занимава с търговия. В 1896 година се жени за Ванегелия Янева Витларова от Шип. Поддържа връзки с Тодор Александров и подкрепя Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Изселва се в Солун, където става настоятел на българските училища и участва в стопанските комисии на мъжката, девическата и търговската гимназия. В 1910 година е делегат на Първия общ събор на Българската матица.[3] След Междусъюзническата война, когато Солун попада в Гърция, се изселва в Ксанти, България. След като и Ксанти в 1919 година попада в Гърция се заселва в София, където умира в 1930 година. Синът му Борис Кюлюмов учи в Ксанти, Пловдив и икономика и финанси в Германия и е деец на националноосвободителното движение на македонските българи.[4]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Темелко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Поптемелков
(1845 – 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон
 
Константинка
Андонова
 
 
 
Панчо Кюлюмов
(1874 – 1930)
 
 
 
 
 
Петър Кюлюмов
 
 
 
Елена Гюркова
 
Христо Гюрков
(1868 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Андонов
(1900 – 1945)
 
Борис Кюлюмов
 
Михаил Кюлюмов
 
Бойка Кюлюмова
 
Тодор Кюлюмов
(1899 – 1919)
 
Йордан Гюрков
(1891 – 1931)
 
Панче Гюрков
(1894 – 1944)
 
Добри Гюрков
 
  1. Родове: Кюлюмови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 5 декември 2017.
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 174.
  3. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  4. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 175.