Панчо Йосков
Панчо Йосков | |
български офицер | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Национален военен университет |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Панчо Колев Йосков е български офицер, полковник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 март 1897 година в град Щип. През 1917 година завършва Военното училище в София. Служи в 39-и пехотен солунски полк, 37-и пехотен пирински полк, а през 1928 г. е назначен на служба в 6-и пехотен търновски полк. От 1931 г. служи в 17-и пограничен участък, от 1933 г. е помощник-началник на секция в Щаба на армията, а от 1935 г. е домакин на 6-и пехотен търновски полк.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]От 1941 година служи в пехотна дружина в Пирот. В периода 12 май 1942 – 1946 е командир на 13-и пехотен рилски полк. През 1945 година е командир на морска база Варна. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас и III степен, 2 клас. На 13 юли 1946 година е уволнен с министерска заповед №50 в „интерес на службата“[1]. Същата година е арестуван и съден по процеса на Четвъртия върховен състав на Народния съд.[2]
Полковник Панчо Йосков е женен и има три деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юни 1919)
- Капитан (1927)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (6 май 1939)
- Полковник (1942)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Български полковници
- Български офицери от Македония
- Тридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Родени в Щип
- Репресирани от комунистическия режим в България