Направо към съдържанието

Панчо Дорев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Панче Дорев)
Панчо Дорев
български дипломат и историк
Виена, 1906
Виена, 1906
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вБитолска гръцка гимназия
Научна дейност
ОбластИстория, османистика
Политика
Депутат
Депутат в Османския парламент:
(1908 – 1912)   (1912)   
Панчо Дорев в Общомедия

Панчо (Панче) Василев Дорев е български юрист, общественик, дипломат и историк, един от първите български османисти.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Панчо Дорев и съпругата му Ядвига Дорева в 1908 г., Солун

Дорев е роден в леринското село Пътеле, Южна Македония (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) в 1878 година. Брат е на дееца на ВМОРО Аце Дорев и първи братовчед на учителя Иван Дорев. Баща му е български книжар в Битоля. Учи в гръцката гимназия в Битоля, а след това в 1903 година завършва право в Цариград.

Връща се в Битоля и започва работа първо като адвокат, а по-късно като гимназиален учител. По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година завежда осведомителната служба към главния щаб на ВМОРО.[2]

Между 1904 и 1907 година Дорев специализира право във Виенския университет.[3] За кратко работи във вестник „Дневник“.[4]

Османски политик

[редактиране | редактиране на кода]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.[5] На парламентарните избори през ноември-декември е избран от Битоля за депутат в османския парламент от СБКК. По време на депутатския си мандат до Балканската война в 1912 година развива обществена дейност в Османската империя. В 1909 година е назначен за мирски съветник при Българската екзархия.[6] Дорев е на туркофилски позиции и предлага цялата легална политическа дейност да се съсредоточи в Българската екзархия. На заседанията на Партийния съвет на разпуснатите българските конституционни клубове в Цариград, на които се обмисля създаването на нова политическа формация, съобразена с новите ограничения в законодателството, Дорев заедно със Стоян Тилков се противопоставя на този проект и настоява за пълно сътрудничество с Младотурския комитет. В края на 1909 година Дорев протестира пред министъра на вътрешните работи Мехмед Талат паша по повод масовите арести на българи в Битоля след убийството на Йово Йованович и предлага да се отзове битолският валия Решид паша.[7]

През пролетта на 1910 година Дорев предприема стъпки към създаване на Прогресивна партия, като самият твърди, че е бил упълномощен за това от бившето ръководство на СБКК. Заминава за Солун и Битоля, където се опитва да привлече дейци на разпуснатите клубове, но туркофилската му програма не среща одобрение. В 1910 година Дорев не се присъединява към протеста на другите български депутати – Димитър Влахов, Тодор Павлов и Христо Далчев – против поведението на младотурския режим към българското население по повод обезоръжителната акция.[8] На 13 март 1911 година Дорев подава такрир в Османския парламент, изпълнен с нападки срещу ВМОРО и България, в който се казва:

„ Господин председателю, в пресата всекидневно се отбелязват действията и изтъпленията на известни разбойници, които миналата година през лятото подпалваха селата на отоманските българи и след това прекарваха цялата зима в забавления в София... Епохата на революция в Европейска Турция отдавна е преминала, тъй като не съществуват вече условията, които да улесняват подобни събития; отоманските българи са твърдо решени да живеят с турците и с другите народности на империята... известни личности устройват събрания от никого не възпирани, взимат решения и след това преминават границата, за да вършат кървави престъпления и да нарушават реда на една съседна приятелска държава. Това е абсолютно противно на принципите на международното право и на човещината и е несъвместимо с приятелските отношения, съществуващи между двете страни. Прочие аз ви моля господин Председателя да дадете вашето съдействие за приемането от камарата на един въпрос, който искам да отправя до нашето министерство на външните работи с цел да се разясни въпроса дали са направени или не представления и приятелски постъпки изпървом пред България и на второ място пред великите сили.[9] “
„Външна политика и причини на нашите катастрофи“, 1924

Дорев започва да издава вестник „Светлина“ в Солун и е мирски съветник към Българската екзархия в Цариград. В началото на 1912 година в предизборната кампания за вторите парламентарни избори Дорев публикува в „Светлина“ предизборна платформа, призоваваща за българо-турско сътрудничество и лоялност към младотурския режим, което ще гарантира просперитета на българската националност в империята. Вестникът се бори за укрепване на позициите на Екзархията, изравняване на църковните и училищните права на екзархистите с тези на патриаршистите, финансово-кредитни облекчения, които да решат аграрния въпрос и улесняване на достъпа на българи до държавни служби, като инструмент за решаване на българските национални проблеми. Групата около Дорев се противопоставя на други две български политически групировки – около Сребрен Поппетров и вестник „Истина“ и около списание „Искра“ и вестниците „Вести“ и „Право“. Конформистката позиция на Дорев му осигурява успех.[10] На изборите през април 1912 година става представител на Битоля в Османския парламент, чийто мандат продължава до август.[11]

Антон Димитров си спомня за Панчо Дорев:

„ Ние знаехме вече, че Талят бей обещава на Панче Дорев министерски пост... Това бе накарало Панче да се реши да заяви от трибуната на парламента, че в Македония няма повече от 300 000 българи. Той само се изложи с тази декларация... цялото българско общество бе възмутено от тази необмислена стъпка на Панчето[12]. “

Български дипломат

[редактиране | редактиране на кода]

От 1912 до 1914 година е съветник в българската легация в Цариград, а от 1914 до 1916 година е генерален консул в унгарската столица Будапеща. След Първата световна война между 1920 и 1921 година управлява българското посолство във Виена, Австрия, в 1921 година е съветник на българската легация в Лондон, Великобритания, между 1922 и 1923 е генерален консул в Александрия, а между 1932 и 1934 е пълномощен министър в Прага, Чехословакия.

Учен

[редактиране | редактиране на кода]

Дорев играе важна роля при спасяването в България на османските документи, купени за скрап в 1931 година.[13]

Научните интереси на Дорев са свързани с историческата съдба на българите в Македония по време на Османското владичество и с развитието на българския национален въпрос в началото на XX век. Главата „Генезис и развой на Югославянския въпрос“, публикувана в книгата му „Външна политика и причини за нашите катастрофи“ през 1924 г. (с. 59 – 78), е определяна от по-късни изследователи като „едно от най-добрите постижения на историографията от междувоенния период... най-цялостното и задълбочено самостоятелно изследване върху този иначе широко обсъждан проблем“.[14]

Член е на Македонския научен институт.

Синът му, Борис Дорев, в 1933 година завършва право в Софийския университет.[15]

Съчинения

[редактиране | редактиране на кода]
Доревъ, Панчо. Костурско въ македонската революция. Официални документи изъ тайнитѣ турски архиви на великото везирство и на Хилми паша. Съ предговоръ отъ Христо Силяновъ. София, Материали изъ миналото на Костурско № 2. Издава Костурското Благотворително Братство, 1937. Посетен на 18 септември 2015.

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Дорев
 
Трайче Доревски
(1867 – 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аце Дорев
(1871 – 1941)
 
Панчо Дорев
(1878 – 1938)
 
Линка
Хололчева
 
Христо
Хололчев
 
Иван Дорев
(1866 – 1942)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Дорев
(1913 – ?)
 
 
 
Крум Хололчев
(1915 – 1986)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 443.
  2. ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.71
  3. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  4. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 200.
  5. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
  7. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 39, 18 декември 1909, стр. 4.
  8. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 15, 24 юли 1910, стр. 4.
  9. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 36, 22 март 1911, стр. 3.
  10. ↑ Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 236 – 238.
  11. ↑ Members of the Meclis-i Mebusan, 1912 // Msu.edu. Архивиран от оригинала на 2013-07-23. Посетен на 11 януари 2013 г.
  12. ↑ „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр.177
  13. ↑ Süleyman, Beynur. BULGARİSTAN’DAKİ OSMANLI ARŞİV BELGELERİNİ HURDAYA ÇEVİRMEKTEN KİM KURTARDI? // Bakış.bg – Bulgaristan'a Türkçe Bakış, May 15, 2018. Посетен на 24 ноември 2023. (на турски)
  14. ↑ Димитрова, Снежана. Участието на Сърбия в Голямата война и българската историография (1914 – 1948), Известия на центъра за военна история, Том 56, 1994, с. 252.
  15. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1934.
  16. ↑ В историографията съществува мнение, че Дорев е само съставител, а преводач на този том е Васил Шанов – виж Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII-ХХ век, Велико Търново 2006, с. 60 – 61.
  17. ↑ Енциклопедия България. Том 2, София, Издателство на БАН, 1981, стр. 416.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Панчо_Дорев&oldid=12412643“.