Пандо Турунджев

Пандо Турунджев
	Пандо Турунджев
български революционер
Роден	1880 г. Горно Върбени, Гърция
Починал	не по-рано от 1943 г.
Семейство
Братя/сестри	Александър Турунджев

Пандо Ташев Турунджев (Турунджов) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Биография

Пандо Турунджев е роден около 1880 година в леринското село Екши Су, тогава в Османската империя. Негов брат е революционерът Александър Турунджев. Присъединява се към ВМОРО през 1898 година, покръстен от войводата Марко Лерински. Участва в четата на брат си в Илинденско-Преображенското въстание от юли 1903 година. Изпълнява терористични акции срещу шпионите в Айтос, предали брат му на турските власти през 1904 година. Включва се в четата на Дзоле Гергев и участва в сражението при Попадия против гръцката въоръжена пропаганда в района.^[1]

В 1912 година е затворен в битолската казарма от османските войски. Остава в града до 1916 година, а след загубата на града през Първата световна война се изтегля в България. Там членува в Илинденската организация. Живее във Варна до 1925 година, когато заминава отново за Битоля. Заловен е от сръбските власти и лежи в битолския затвор до 1928 година. Към 1943 година живее в Битоля със съпругата и двете си деца.^[2]

След освобождението на Вардарска Македония на 21 юни 1941 година по инициатива на Мицо Раманов, Пандо Турунджов, Ичо Краев от Екши Су, Методи Петров от Пътеле и Стоян Костов от Битоля е отслужена тържествена панихида в Горнооризарската църква в памет на Васил Липитков, при стечение на много хора от Битоля и селата.^[3]

На 12 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет.^[1]

Външни препратки

Снимка на картичка от брата на Александър Турунджев Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.

Бележки

↑ ^а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 206.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 207.
↑ Петровъ, Ср. Поменъ за петима българи мѫченици въ Битоля // Илюстрация Илиндень 13 (9 (129)). Издание на Илинденската Организация, ноември 1941. с. 9 - 10.

[Свидетелства_206-1] а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 206.

[Свидетелства_207-2] Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 207.

[3] Петровъ, Ср. Поменъ за петима българи мѫченици въ Битоля // Илюстрация Илиндень 13 (9 (129)). Издание на Илинденската Организация, ноември 1941. с. 9 - 10.

[1]

[2]

[3]