Направо към съдържанието

Пандо Пеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пандо Пеев
български революционер
Роден
1881 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Пандо Киров Пеев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Пандо Пеев е роден през 1881 година[2] в костурското село Желево, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМОРО и през 1903 година участва в четите на Васил Бекяров и Коте Христов през Илинденско-Преображенското въстание. На 20 юли 1903 година опожаряват Пъпли, а след въстанието през 1904 година бяга в Канада, където участва във формирането на македонски дружества. След края на Първата световна война се включва в дейността на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. През 1926 година се заселва в България, където се присъединява към Илинденската организация.[1]

На 15 февруари 1943 година, като жител на Красно село, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

  1. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 215.
  2. Към 15 февруари 1943 година е 62-годишен.