Памфил Миразчиски
| Памфил Миразчиски | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Памфил[1] или Панфил[2] Иванов Миразчиев или Миразчиски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 март 1879 година в беровското село Смоймирово, както сам казва „от родители чисти българи“. В 1901 година влиза във ВМОРО. В 1905 година е арестуван от османските власти и осъден на една година затвор, която излежава в Скопския затвор. След освобождението си става ръководител на смоймировския революционен комитет и го оглавява до 1912 година.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Шестдесет и девети пехотен полк от Драмската бригада на Българската армия. След Междусъюзническата война, в 1914 година е принуден да напусне останалото в Сърбия Смоймирово, поради терора на властите.[1]
При намесата на България в Първата световна война в 1915 година служи в 6-и полк на 11-а пехотна македонска дивизия, а на 16 юни 1916 година е прехвърлен в 3-а дружина, 1-а картечна рота на 12-а сборна дивизия.[1]
След загубата на войната и повторното попадане на Вардарска Македония в Сърбия, Миразчиев влиза във възстановената ВМРО и е ръководител в Смоймирово до 1922 година. Заподозрян от властите в 1922 година става нелегален в Малешевската околийска чета с войвода Стефан Кръстев – Пиперката, а по-късно Борис Тиков. Четник е до 1923 година и взима участие в сражението в местонстта Огнаница, Владимировско, местността Шабан, Беровско, и местността Дебелия рид, Беровско.[1]
В 1927 година се връща в Смоймирово,[1] но на 23 януари 1930 година е арестуван и осъден на 20 години затвор. Лежи в затвора до 13 април 1941 година, когато е освободен от германските окупационни войски.[3]
На 19 април 1943 година, като жител на Смоймирово, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 38.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 39.
