Памукоглав тамарин

	Памукоглав тамарин
	Природозащитен статут
	; Критично застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Примати (Primates)
семейство:	Остроноктести маймуни (Callitrichidae)
род:	Тамарини (Saguinus)
вид:	Памукоглав тамарин (S. oedipus)
	Научно наименование
	Saguinus oedipus (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Синоними
	Seniocebus meticulosus Elliot, 1912;
	Памукоглав тамарин в Общомедия
	[ редактиране ]

Памукоглав тамарин (Saguinus oedipus, нарича се още и Едипов тамарин, Пинче) е вид дребна южноамериканска маймуна от семейство Остроноктести маймуни. Видът води дневен начин на живот, дървесен е и обитава тропически гори или вторичноизрасли горски насаждения. В немскоговорещите страни видът се нарича „Lisztaffe“ (в превод „маймунка на Лист“). Причината за това е характерната грива на главата, която твърде много наподобява на косата на австро-унгарския композитор Ференц Лист.

Разпространение

Видът е разпространен единствено в Колумбия. Обитава нейния северозападен ъгъл между Панама и Карибско море в части от департаментите Атлантико, Сукре, Кордоба и Боливар. Среща се до около 1500 m надморска височина.

Описание на вида

Този вид тамарин има дълъг и ясно изразен сагитален гребен на черепа. Над него отпред на главата преминава назад към тила и раменете бяла грива. Гърбът е кафяв, а горните части, ръцете и краката са белезникаво жълти. Задницата и вътрешната част на бедрата са червеникави до оранжеви.

По лицето космената покривка е къса. Кучешките му зъби са малки, но надвишават нивото на резците и прави впечатление, като че ли има малки зъби. Средното тегло на представителите на вида 432 g, което ги нарежда след най-малките примати в света.^[2] Мъжките са само малко по-едри от женските. Средната дължина на тялото е 17 cm, а на опашката – 25 сантиметра.^[3] Предните крайници са по-къси от задните. Палецът не се противопоставя на останалите пръсти, а опашката не е пригодена за хващане. Всички пръсти имат остри нокти, с изключение на големия пръст на крака, на който ноктите са плоски.

Поведение

Памукоглавите тамарини са изградили моногамна система за отглеждане на поколението. Живеят в групи до 19 индивида, но най-често са 3 – 9. Тези групи се състоят от една доминираща двойка, малки до една годишна възраст и няколко подчинени или млади животни от двата пола. Тези подчинени членове са склонни да образуват други малки групи и да се отделят от групата, като сформират нова. Представителите на вида са териториални, като за целта използват аромати, с които да маркират територия. Голяма част от времето минава в търсене на храна. Те спят в гъста растителност.

Хранене

Памукоглавите тамарини са предимно насекомоядни. Около 40% от дневното им меню се пада на насекомите. Използват и други храни като плодове, цветове, нектар, сокове от различни растения и малки животни като жаби, охлюви, гущери, паяци, яйца.

Комуникация

Памукоглавите тамарини издават звуци, подобни на птича песен. Такива са меки чуруликащи звуци, високи трели и стакато крясъци. Изследователите установяват, че в репертоара им са включени 38 различни необичайно сложни звуци. Според тях те изразяват любопитство, страх, ужас, игривост, предупреждения, радост и призоваване на малките.^[3] Маймунките имат и териториални песни, както и песни, когато са развълнувани. Звуците се издават като езикът постоянно се движи около устните. Звуците, които издават, могат да бъдат и с разпознавателна цел или се използват за предаване на гняв или любопитство. „Заплашителното лице“ е отново форма на комуникация, при която се сбръчква челото и веждите, които почти покриват очите. Устните се извиват напред, а гривата по главата и шията е настръхнала.

Размножаване

Женските достигат полова зрялост на 18 месеца, а мъжките до 24-месечна възраст. Чифтосването е от април до юли. Раждат средно на две малки, след период на бременност от 130 – 170 дни. Бащата и останалите членове на групата подпомагат малките с родителски грижи.

Природозащитен статус

В плен тамарините живеят около 25 години, докато на свобода оцеляват едва 13 – 16 години. В края на 1960-те и началото на 1970-те години в САЩ са използвани 20 до 40 хил. памукоглави тамарини в биологичните лаборатории.^[4] И днес маймунките продължават да бъдат обект на нелегална търговия с цел да бъдат отглеждани като домашни любимци. Днес дивата популация в Колумбия наброява едва 6000 индивида, като около 2000 от тях са половозрели.^[5] Видът е класифициран като критично застрашен, поради намаляването с около три четвърти от местообитанията му в резултат на обезлесяване.^[6] Той се нарежда в списъка от 25-те вида примати, които са критично застрашени.^[7] Основните проблеми за популацията днес са значителното обезлесяване на районите, където се среща и нелегалният улов, с който се цели да се продадат като домашни любимци.

Бележки

↑ Saguinus oedipus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Cotton-top Tamarin (Saguinus oedipus) // Архивиран от оригинала на 2012-02-24. Посетен на 2012-01-06.
↑ ^а ^б Oakland Zoo – Cotton Topped Tamarin, архив на оригинала от 21 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110621021853/http://www.oaklandzoo.org/animals/mammals/cotton-topped-tamarin, посетен на 6 януари 2012
↑ Neotropical Region Архив на оригинала от 2012-01-27 в Wayback Machine., Cotton-top Tamarin
↑ Savage, A. & Causado, J. 2008. Saguinus oedipus. In: IUCN 2009. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2009.2. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 9 декември 2009.
↑ Endangered Species Feature: Cotton-top Tamarin, архив на оригинала от 4 март 2012, https://web.archive.org/web/20120304044839/http://www.fozblog.com/fozblog/2007/09/endangered-spec.html, посетен на 7 януари 2012
↑ Primates in Peril: The World's 25 Most Endangered Primates 2008 – 2010. Arlington, VA., IUCN/SSC Primate Specialist Group (PSG), International Primatological Society (IPS), and Conservation International (CI), 2009. ISBN 978-1-934151-34-1. с. 1 – 92. Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.

[1] Saguinus oedipus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Cotton-top Tamarin (Saguinus oedipus) // Архивиран от оригинала на 2012-02-24. Посетен на 2012-01-06.

[Oakland_Zoo_-_Cotton_Topped_Tamarin-3] а ^б Oakland Zoo – Cotton Topped Tamarin, архив на оригинала от 21 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110621021853/http://www.oaklandzoo.org/animals/mammals/cotton-topped-tamarin, посетен на 6 януари 2012

[4] Neotropical Region Архив на оригинала от 2012-01-27 в Wayback Machine., Cotton-top Tamarin

[5] Savage, A. & Causado, J. 2008. Saguinus oedipus. In: IUCN 2009. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2009.2. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 9 декември 2009.

[6] Endangered Species Feature: Cotton-top Tamarin, архив на оригинала от 4 март 2012, https://web.archive.org/web/20120304044839/http://www.fozblog.com/fozblog/2007/09/endangered-spec.html, посетен на 7 януари 2012

[2008-2010Top25-7] Primates in Peril: The World's 25 Most Endangered Primates 2008 – 2010. Arlington, VA., IUCN/SSC Primate Specialist Group (PSG), International Primatological Society (IPS), and Conservation International (CI), 2009. ISBN 978-1-934151-34-1. с. 1 – 92. Архив на оригинала от 2011-07-23 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]