Паметник на шестнадесетте и надгробен паметник на Страхил
| Паметник на шестнадесетте и надгробен паметник на Страхил | |
 Паметникът на Страхил – партизанин на пост | |
 Местоположение в Копривщица | |
| Местоположение | Копривщица,  България |
|---|---|
| Конструктор | местен инициативен комитет от бивши партизански командири и комисари |
| Конструкция | врачански камък гранитни морени |
| Изпълнител | Джоко Радивоевич |
| Изграждане | 1969 г. |
| Състояние | поддържан |
Паметникът на шестнадесетте и надгробният паметник на Страхил е комплекс от паметници, строени едновременно и придружаващи мемориално-възпоменателния комплекс „Барикадите“. Тържественото им откриване е на 6 юли 1969 г. Изработката е дело на Джоко Радивоевич, като скулпторът отказва да приеме авторски хонорар.[1] Група партизани, четници от бригада „Васил Левски“ води сражение с полицията и жандармерията в местността край река Меде дере в Копривщенското землище, в което са избити, а двама от тях екзекутирани.[2]
Паметникът на 16-те е съграден от врачански камък. Представлява горящ факел, като встрани от него са издълбани образите на 14 партизани, загинали на 8 август 1944 г. в местността „Столовато краище“. За тях и спасилите се двама души поета Веселин Андреев пише своята „Балада за шестнадесетте“. В местността „Петдесятница“ са изобразени, подобно на пламъци вплели своите тела, живо изгорените на 7 август 1944 партизани Вельо Йончев и Кунчо Фитлеков.[1] Лекарят на войсковото подразделение извършва екзекуцията, като изсипва спирт върху двамата партизани и ги запалва живи.[3]
Страхил е партизанското име на Стоян Йорданов Кокалов, роден в село Кръстевич. Той работи и учи в Пловдив и София във време когато става член на РМС и подада в обкръжението на Малчика. След началото на нападението на нацистка Германия над СССР минава в нелегалност и става партизанин в Средногорието. Загива от раните си в района на „Барикадите“ след битка в село Старосел Пловдивско.[4]
Паметникът на Страхил съдържа освен надгробието му и барелефи на загиналите 8 юли 1944 г. осем души четници в село Старосел от отрядите „Георги Бенковски“ и „Васил Левски“. За композицията са използвани гранитни морени.[1]
| Шестнадесетте[2] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | От | ||||
| Кунчо Ц. Фитлеков | 17 г. (село Красново) | ||||
| Илия Т. Клинков | 18 г. (село Правище) | ||||
| Иван С. Джукелов | 18 г. (село Кръстевич) | ||||
| Илия Д. Русинов | 18 г. село Кръстевич) | ||||
| Савко Д. Савков | 18 г. (село Беловица) | ||||
| Андон Н. Ликов | 18 г. (село Голямо Конаре) | ||||
| Димитър К. Аргипашки | 18 г. (село Голямо Конаре) | ||||
| Стоян А. Калайджиев | 18 г. (село Кръстевич) | ||||
| Велко С. Йончев | 19 г. (село Кръстевич) | ||||
| Ганчо П. Делов | 19 г. (село Беловица) | ||||
| Добри Т. Найденов | 19 г. (село Беловица) | ||||
| Атанас Г. Паунов | 19 г. (село Найден Герово) | ||||
| Никола Н. Христов | 20 г. (село Кръстевич) | ||||
| Димитър Н. Чумпов | 20 г. (село Красново) | ||||
| Георги С. Колчев | 41 г. (село Беловица) | ||||
| Тодор Н. Иванов | 42 г. (село Беловица) | ||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 319 – 320.
- ↑ а б Коцева, Лидия. 75 години от гибелта на „шестнадесетте“ // duma.bg. Посетен на 19 октомври 2022.
- ↑ Old.duma.bg. Живот за хората.[неработеща препратка] Посетен на 27 март 2022
- ↑ Колектив. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 46.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Балада за шеснадесетте – текст Веселин Андреев, изпълнява Срефан Гецов