Направо към съдържанието

Палеоиспанска писменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Палеоиспанска азбука)

Иберийската или Палеоиспанската писменост е съществувалата в древна Испания (Иберия – Iberia) преди идването на римляните на Пиренейския полуостров, и на която са се писали текстове на палеоиспанските езици (иберийски език, тартесийски език и келтиберийски език). Произхожда от финикийската азбука. Разшифрована от Мануел Гомес-Морено през 1930 година.

Писмеността се поделя в две основни групи по области:

  1. южна, предимно с надписи от дясно наляво на тартесийски и иберийски, а по-старите имена – на турдетанска и бастуло-турдетанска писменост;
  2. северна, на която се пише от ляво надясно на иберийски език.

Въпреки приликата си с гръцката азбука, палеоиспанските знаци имат напълно различно четене. Палеоиспанската писменост не бива да се бърка или смесва с гръцкоиберийската писменост на основата на йонийския вариант на гръцката азбука.

  • Фридрих И. История письма. М. 1979.
  • Correa, José Antonio (2004): на испански: „Los semisilabarios ibéricos: algunas cuestiones“, ELEA 4, pp. 75 – 98.
  • Correa, José Antonio (1992): на испански: „Representación gráfica de la oposición de sonoridad en las oclusivas ibéricas (semisilabario levantino)“, AIΩN 14, pp. 253 – 292.
  • Ferrer i Jané, Joan (2005) Novetats sobre el sistema dual de diferenciació gràfica de les oclusives sordes i sonores Архив на оригинала от 2012-02-15 в Wayback Machine., Palaeohispanica 5, pp. 957 – 982.
  • Мануел Гомес-Морено (1922): на испански: „De Epigrafia ibérica: el plomo de Alcoy“; на испански: Revista de filología española 9, pp. 34 – 66.
  • Hoz, Javier de (1987): на испански: „La escritura greco-ibérica“, Veleia 2 – 3, pp. 285 – 298.
  • Hoz, Javier de (1985): на испански: „El nuevo plomo inscrito de Castell y el problema de las oposiciones de sonoridad en ibérico“, Symbolae Ludouico Mitxelena septuagenario oblatae, pp. 443 – 453.
  • Maluquer de Motes, Joan (1968): на испански: Epigrafía prelatina de la península ibérica, Barcelona.
  • Quintanilla, Alberto (1993): на испански: „Sobre la notación en la escritura ibérica del modo de articulación de las consonantes oclusivas“, Studia Palaeohispanica et Indogermánica J. Untermann ab Amicis Hispanicis Oblata, pp. 239 – 250.
  • Rodríguez Ramos, Jesús (2004): на испански: Análisis de Epigrafía Íbera, Vitoria-Gasteiz 2004, ISBN 84-8373-678-0.
  • Rodríguez Ramos, Jesús (2002): на испански: „La escritura ibérica meridional“, Zephyrus 55, pp. 231 – 245.
  • Untermann, Jürgen: Monumenta Linguarum Hispanicarum, Wiesbaden. (1975): I Die Münzlegenden. (1980): II Die iberischen Inschriften aus Sudfrankreicht. (1990): на испански: III Die iberischen Inschriften aus Spanien. (1997): на испански: IV Die tartessischen, keltiberischen und lusitanischen Inschriften.
  • Velaza, Javier (2004): на испански: „La escritura en la península ibérica antigua“, La escritura y el libro en la antigüedad, Madrid, pp. 95 – 114.
  • Velaza, Javier (1996): на испански: Epigrafía y lengua ibéricas, Barcelona.