Финикийска писменост

Финикийска писменост
	Финикийска писменост
Информация
Тип	абджад
Езици	финикийски; пунически
Период на използване	ок. 1200 – 150 г. пр. н. е.
Родителски системи	Египетски йероглифи Протосинайска писменост Финикийска писменост; ;
Сродни писмености	Южноарабска писменост
Посока на писане	от дясно наляво
ISO 15924	Phnx, 115
Уникод диапазон	U+10900–U+1091F
	Финикийска писменост в Общомедия

Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система, изнамерена от древните финикийци. Въпреки че технически погледнато писмеността е класифицирана като абджад,^[1] в българския широко разпространено е названието финикийска азбука.

Това е една от най-старите потвърдени азбуки. Произлиза от египетските йероглифи.^[2] Става една от най-използваните писмени системи, разпространявана от финикийските търговци из Средиземноморието, където се развива и се асимилира от други култури. От финикийската азбука се заражда гръцката азбука.^[3]

Възникване

Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на цялата територия на съвременен Ливан и крайбрежната част на Сирия. Финикийците били търговски народ и въвеждането на позвукова писменост е улеснило общуването с търговските партньори от други народи като египтяни, сирийци, хети, елини и пр. Предполага се, че точното място на възникването и е Библос, заради сходства във формите на букви от финкийския абджад и знаци от Библоската писменост, използвана в града преди това.

Разпространение

Основна статия: Финикийска колонизация

Разселването на древните финикийци и основаването на колонии най-вече по крайбрежието на Средиземно море разпространява писмеността и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген (виж пунически език).

Особености

Финикийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звуци от финикийския език (класифициран като семитски език) и липсват знаци за гласните. Посоката на писане е от дясно наляво, редовете се изписват от горе надолу. Както при повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.

Интересно е да се отбележи, че названията на буквите от съвременната еврейска писменост са заимствани от финикийската.

Буквите от финикийската писменост
Произношение	Наименование	Значение
/ʔ/	'алеф	бик
/b/	бет	къща, дом
/g/	гимел	камила
/d/	далет	врата
/h/	хе	прозорец
/w/	вав	кука
/z/	заин	оръжие
/h/	хет	стена
/t/	тет	неизяснено
/j/	йод	ръка
/k/	каф	длан
/l/	ламед	остен (гега)
/m/	мем	вода
/n/	нун	змия
/s/	самек	опора, стълб
/ʕ/	'айн	око
/p/	пе	уста
/s/	сан	папирус (растение)
/q/	коф	ухо на игла
/r/	реш	глава
/s/	син	зъб
/t/	тав	кръст, знак

Значение

От финикийската писменост произлизат еврейската, арабската, гръцката и техните „дъщерни“ писмености, между които са кирилицата, латиницата, арменската азбука и др. Може да се каже, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение, тъй като от нея или под нейно влияние възникват всички познати абджади и азбуки.

В Уникод областта от U+10900 до U+1091F е запазена за буквите и някои други знаци от финикийската писменост.

Източници

↑ Fischer, Steven Roger. A history of writing. Reaktion Books, 2004. с. 90.
↑ Michael C. Howard (2012). Transnationalism in Ancient and Medieval Societies. с. 23.
↑ Phoenician alphabet // Encyclopædia Britannica, 19 април 2017.

Библиография

((en)) Omniglot, Phoenician [1]
((en)) Phoenicia.org, Phoenician Alphabet [2]
((en)) Уникод (2009), Phoenician [3]

[1] Fischer, Steven Roger. A history of writing. Reaktion Books, 2004. с. 90.

[2] Michael C. Howard (2012). Transnationalism in Ancient and Medieval Societies. с. 23.

[3] Phoenician alphabet // Encyclopædia Britannica, 19 април 2017.

[1]

[2]

[3]