Павел Шойлеков

Павел Шойлеков
български генерал от артилерийско-инженерното ведомство
Войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	„Свети Александър“ За военна заслуга „За заслуга“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 септември 1867 г. Клисура, Османска империя
Дата и място на смърт	XX век

Павел Петков Шойлеков е български офицер, генерал-майор от артилерийско-инженерното ведомство, началник на артилерията в Шуменския укрепен пункт през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и командир на 12^-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Павел Шойлеков е роден на 24 септември 1867 г. в с. Клисура. На 4 септември 1883 г. постъпва на военна служба. На 7 ноември 1887 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в артилерията. На 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, а през 1893 г. като поручик от 2^-ри артилерийски полк е командирован за обучение в Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино, Италия, която завършва през 1896 година, като междувременно през 1895 е произведен в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота в Шуменския крепостен батальон, през 1904 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. е помощник-началник на Софийския артилерийски арсенал. През 1909 г. е произведен в чин подполковник.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Шойлеков е началник на артилерията в Шуменския укрепен пункт. На 25 май е произведен в чин полковник, а в периода (28 януари 1915 – 25 септември 1915) г. командва Шуменския крепостен артилерийски полк.

Първата световна война (1915 – 1918)

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Шойлеков е командир на 12^-а артилерийска бригада. През 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата, а съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие. След края на войната, през 1919 г. е уволнен от служба.

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (1895)
• Майор (1904)
• Подполковник (1909)
• Полковник (24 май 1913)
• о. з. Генерал-майор

Награди

• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове в средата (1918)
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921)
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 119 – 120.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.