Павел Йовчев
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и енциклопедизиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Павел Йовчев | |
български общественик и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Етнос | българин |
Националност | България |
Работил | общественик и политик |
Народен представител в: XXIV ОНС | |
Семейство | |
Деца | деца от първи брак: Младен (1913 – 1941), Драган (1914 – 2010) и Зафир (1919 – 1991) деца от втори брак: Йорданка (1930 – 2024) |
Павел Йовчев (30.08.1893, с. Тишаново, Кюстендилско – 30.08.1982, София) е български общественик, политик, депутат.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Млади години. Участие в Първата световна война.
[редактиране | редактиране на кода]Работи като писар на село Тишаново, в периода 1907 – 1912 г. През Първата световна война е мобилизиран в Петдесет и трети пехотен осоговски полк и участва в сраженията за освобождението на Македония и Добруджа. Пленен е през април 1917 година., в сражение при река Серет (Сирет), Румъния; откаран е в Киев, където престоява 11 месеца. През март 1918 г. избягва от плен. След завръщането си в България до края на войната участва в 15 спомагателна дружина (която лови дезертьори и мародери).
Общественик и политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]След завършването на войната е секретар-бирник (1919 – 1922), общински съветник (1923–1934) и кмет на родното си село Тишаново (1927–1929), окръжен съветник и подпредседател на Кюстендилския окръжен съвет (1926–1927), председател на училищния съвет на с. Тишаново (1921–1926); създател на читалище „Родина“ и негов председател (1931–1945); депутат от Демократическата партия в XXIV ОНС (1938–1939) от Трета Кюстендилска избирателна колегия; ползва се почит и доверие между населението, поради своите заслуги като общественик. Член е на парламентарната комисия за железниците, пощите и телеграфите; вносител на законопроекта за спиране изпълнението на съдебните дела към 31 декември 1938 г спрямо задълженията до 31 декември 1931; заедно с депутати от Демократическата партия излиза в опозиция. В битността си на народен представител подпомага построяването на пътя, който се отклонява за Тишаново, известен като „Павлевият път“. Оставя спомени за живота, които не са публикувани.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Семеен с деца. От първия си брак има трима сина – Младен (1913 – 1941), Драган (1914 – 2010) и Зафир (1919 – 1991). Остава вдовец и се жени втори път. От втория брак има дъщеря Йорданка (1930 - 2024).
Любопитно
[редактиране | редактиране на кода]Синът му Зафир Йовчев (1919 – 1991) е бил кмет на с.Илия, Кюстендилско между 2 и 8 септември 1944
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Възпоменателен сборник на депутатите от XXIV ОНС – луксозно лимитирано издание, (1939 г.), съставители В. Бакалов, Д. Цветков – със снимки и биографии на всички народни представители
- Енциклопедия „Кюстендил“, БАН 1988