Направо към съдържанието

О’Хигинс (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„О’Хигинс“
O'Higgins
Броненосният крайцер „О’Хигинс“, картина на Алваро Сентено, около 1910 г.
Флаг Чили
Клас и типБроненосен крайцер
ПроизводителSir W. G. Armstrong, Whitworth and Co., Ltd в Елсуик, Великобритания
Служба
Заложен4 април 1896 г.
Спуснат на вода17 май 1897 г.
Влиза в строй2 април 1898 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1958 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост7921 t (стандартна)
8636 t (пълна)
Дължина135,2 m
Дължина между перпендикулярите
125,5 m
Ширина19,18 m
Газене6,7 m
Броняна борда: 127 – 178 mm;
на палубата: 31 – 51 mm (по скосовете 37 – 76 mm);
кули ГК: 127 – 178 mm;
кули СК: 127 – 152 mm;
каземати: 127 – 152 mm;
на бойната рубка: 229 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
30 водотръбни котли Belleville
Мощност16 250 к.с. (11,95 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост21,6 възела
(40 km/h)
Далечина на
плаване
4580 морски мили при скорост 8 възела
Екипаж315 – 402 души
Въоръжение
Артилерия4х1 203 mm;
10х1 152 mm;
4х1 120 mm;
10х1 76 mm;
10х1 57 mm
Торпедно
въоръжение
3х1 450 mm ТА
„О’Хигинс“ в Общомедия

О’Хигинс (на испански: O'Higgins) e броненосен крайцер на чилийския флот от края на 19 век. Построен е във Великобритания в единствен екземпляр. Наречен е в чест на националния герой на Чили, Бернардо О’Хигинс Рикелме. По-късно служи за основа при проектирането на крайцерите от тип „Асама“.

Проектиране и построяване

[редактиране | редактиране на кода]

Проектът е създаден от сър Филип Уотс. Корабът е поръчан през април 1896 г. и е струва на чилийското правителство 700 000 британски паунда.

Крайцерът, също като броненосецаКапитан Прат“, има ромбично разположение на четирите оръдия от главния калибър. Бордовите кули са особено уязвими от разрив на снаряди под тях и са най-отчетливото „родилно петно“ на крайцера. Крайцерът е примерно със 7 метра по-къс от „Есмералда“ (1896), но с 1500 т я превъзхожда по водоизместимост и носи по-внушителна защита: дебелината на пояса достига до 180 мм, броневата палуба – до 50 мм в плоската част и 75 мм на скосовете.

Броят на 8" (203-мм) оръдия на главния калибър е увеличен до четири, а броят на 6" (152-мм) е намален до 10, шест от тях са разположени в отделни каземати под горната палуба, което не може да се нарече особено удачно, останалите четири 6" оръдия се намират на горната палуба по бордовете в отделни кули мидъла и на кърмата.

Отличителна особеност на оръдията главен калибър е, че част от техния боекомплект се намира в кулата. Останалите снаряди и всички заряди към тях се намират под бронираната палуба и се подават към кулата с общ хидравличен подемник. След изразходването на снарядите в кулите темпа на стрелба спада рязко.

До влизането в строй на дредноутаАлмиранте Латоре“, заедно с броненосеца „Capitán Prat“, се явява най-големият кораб на чилийския флот.

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.