Ояма Ивао
| Ояма Ивао 大山 巌 | |
.jpg) | |
| Роден |
12 ноември 1842 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 декември 1916 г.
|
| Погребан | Япония |
| Политика | |
| 1-ви и 3-ти Министър на армията на Японската империя | |
| 22 декември 1885 – 17 май 1891 8 август 1892 – 20 септември 1896 | |
| Началник на Генералния щаб на Императорската армия на Япония | |
| 4 септември 1882 – 13 февруари 1884 16 май 1889 – 20 юни 1904 20 декември 1905 – 11 април 1906 | |
| Военна служба | |
| Звание | Фелдмаршал |
| Години | 1871 – 1914 |
| Служил на |  Япония |
| Род войски | .svg){kind=small} Императорска армия на Япония |
| Войни | Бошинска война Сацумско въстание Първа китайско-японска война Руско-японска война |
| Ояма Ивао в Общомедия | |
Ояма Ивао (на японски: 大山 巌) е японски фелдмаршал, един от лидерите на Реставрацията Мейджи.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Кагошима, феодална област Сацума. Племенник е на Сайго Такамори, който през 1877 г. подема самурайското въстание в Сацума. По-големия брат на Ояма Ивао се присъединява на страната на правителството като командир на бригада за борба с въстаниците.
От 1885 до 1896 година е военен министър. В периода 1899 – 1904 година е началник на Генералния щаб.
Когато през 1894 г. започва Китайско-японската война, той е назначен за командващ 2-ри армейски корпус на японската армия. Корпусът, разположен на Ляодунския полуостров, превзема с щурм Порт Артур, а след това пресича провинция Шандонг и превзема крепостта Вей-хай-вей.[1]
За това получава титла маркиз и след 3 години става фелдмаршал. По време на Руско-японската война през 1904 г. е назначен за главнокомандващ японската армия в Манджурия.[1] След победата във войната императорът му дава титлата принц (1907). Получава британски Орден за заслуги през 1906 година.
От 1912 година е член на съвещателния орган при императора Генро, съставен от политически дейци на Япония. Умира през 1916 г. в Токио, вероятно от диабет, тъй като страда от наднормено тегло.