Оцеола (филм)
Облик
Оцеола | |
Osceola | |
Режисьори | Конрад Петцолд |
---|---|
Сценаристи | Гюнтер Карл, Валтер Пюшел |
В ролите | Гойко Митич, Хорст Шулце, Юрие Дарие, Пепа Николова, Искра Радева, Стефан Пейчев |
Музика | Вилхелм Неф |
Оператор | Ханс Хайнрих |
Филмово студио | ДЕФА – Студио за игрални филми, Кино център, ИКАИК (Кубински институт за кинематографско изкуство и култура) |
Жанр | уестърн, драма |
Премиера | 26 юни 1971 г. в ГДР |
Времетраене | 109 минути |
Страна | ![]() ![]() ![]() |
Език | немски |
Цветност | цветен |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
„Оцеола“ е копродукция на ГДР, България и Куба. Игрален филм (уестърн, драма) от 1971 година на режисьора Конрад Петцолд, по сценарий на Гюнтер Карл и Валтер Пюшел. Оператор е Ханс Хайнрих. Музиката във филма е на Вилхелм Неф. Художник – Хайнц Рьоске. Филмът е от немската поредица за индиански филми.
Филмът е сниман в Доминика и в околностите на село Превала (България).[1]
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнител | Роля |
---|---|
Гойко Митич | Оцеола |
Хорст Шулце | Уилям Рейнс, фермер |
Юрие Дарие | Ричард Муур |
Карин Уговски | Гладис Рейнс |
Кати Бус | Цила Рейнс |
Пепа Николова | Рея, дъщерята на Чарли Оматла |
Искра Радева | Че-Чо-Тер |
Обри Панкей | Бенджамин |
Уилям Анихе | Робин |
Бубукар Туре | Черната пантера |
Жозеф Куарти | Том |
Алмами Сомаре | Джошуа |
Джери Волф | губернаторът |
Моника Войтович | Пеги Кери |
Курт Кахлицки | капитан Щок, дясната ръка на ген. Клинч |
Герхард Рахолд | Джо Хамър |
Волфганг Грезе | генерал Томпсън |
Бруно Карстенс | генерал Клинч |
Даниел Мичев | Марли Оматла, вождът-предател |
Вернер Каниц | Фипс |
Стефан Пейчев | вождът Миконопи |
Предраг „Прежа“ Милинкович | капитан Флетчър |
Вили Нойенхан | машинист |
Бодо Шмидт | собственикът |
Гюнтер Шуберт | пияният фермер |
Иван Дорин | Арпейка |
Фриц Мор | сержант |
Юрген Фрорип | лейтенант |
Франк Планге | пожарникар |
Конрад Петцолд (няма го в надписите) |
фермер |
Вилфрид Пухер (няма го в надписите) |
товарещият боеприпасите |
Виктор Койне (няма го в надписите) |
оратор |
Вилфрид Цандер (няма го в надписите) |
конник |
Хайнц Лагис (няма го в надписите) |
офицерът при боеприпасите |
Клаус Шварц (няма го в надписите) |
караулният |
Ерих Тиде (няма го в надписите) |
лакеят с виното |
Екхард Билтц (няма го в надписите) |
младият лейтенант |
Диавара Драмане (няма го в надписите) |
работник при Мур |
Хайнц Фрьолих (няма го в надписите) |
|
Гюнтер Херолд (няма го в надписите) |
въоръженият |
Герхард Нойбауер (няма го в надписите) |
пазачът в мазето-затвор |
Гюнтер Ринге (няма го в надписите) |
канонер |
Вернер Шмидт-Винкелман (няма го в надписите) |
|
Ото Шрьодер (няма го в надписите) |
въоръженият |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия, свързана с българско кино, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.