Отшелникът (карта таро)
Отшелникът е карта таро от колодата карти таро Райдър-Уейт.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Версията на Райдър-Уейт изобразява старец на планински връх, с жезъл в лявата ръка и фенер с шестолъчка в дясната.
Според Идън Грей, фенерът е Лампата на истината, използвана за насочване на незнаещите, старейшинският жезъл му помага да се движи по тесни пътеки, докато търси просветление, а мантията му е форма на дискретност. [1]
Тълкувание
[редактиране | редактиране на кода]Според книгата на А. Е. Уейт от 1910 г. Picture Key to the Tarot, Отшелникът носи следните пророчески значения: [2]
9. ОТШЕЛНИКЪТ. Благоразумие, предпазливост; също и най-вече предателство, преструвка, мошеничество, поквара. Обърната: Прикритие, дегизиране, страх от закона, нелогична предпазливост.
Обикновено се смята, че картата символизира постепенното възстановяване. От тази гледна точна, Отшелникът е считан за помъдрялата версия на Магьосникът. Заради това и двете карти са свързани с астрологичния знак Дева. Отшелникът е „отдъпване от събитията и отношенията, в полза на себеанализ и събиране на сили“. Търсене на вътрешния глас или позоваване на вътрешни видения. Нужда за разбиране и съвет, или насока от възрастен човек. Карта на личното преживяване и замислена умереност.
Примери
[редактиране | редактиране на кода]-
Пиърпонт Морган Бергамо (15 век)
-
Шарл VI (или Грингонер) (15 век)
-
Жан Додал Марсилия (1701 – 1715)
-
Ванденбор (1780)
-
Court de Gébelin (1781)
-
Renault (1820 – 1830)
-
пиемонтски (1865)
-
Осуалд Вирт (1889)
-
Grand Etteilla (1890)
-
Льоквар Марсилия (1890)
-
Папус (1909)
-
Tarot ReVisioned (2003)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gray, Eden. Complete Guide to the Tarot. 1970. Crown Publishers, New York. [липсващ ISBN][посочете страница]
- ↑ Уейт, Артър Едуард. The Pictorial Key to the Tarot. New York, Samuel Weiser, 1979. ISBN 0-87728-218-8. с. 284.