Отуние
Отуне Отуње | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Тетово |
Географска област | Долни Полог |
Надм. височина | 449 m |
Население | 0 души (2002) |
Пощенски код | 1212 |
МПС код | TE |
Отуне в Общомедия |
Отуне или Отуние (тъй като произношението в местния диалект е с палатализирана н се среща и изписване Отунье, на македонска литературна норма: Отуње; на албански: Otunji, Отуни) е село в Северна Македония, в община Тетово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626 – 1627 година е отбелязано село Хотуйне със 16 джизие ханета (домакинства).[1]
В края на XIX век Отуние е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1860 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Отунье е село, населявано от 220 жители българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Отуние има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Отуне са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Отунище е село в Теарска община и има 65 къщи с 408 жители българи и албанци.[6]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Отуние
- Борис Марков (р. 1923), славист от Северна Македония
- Христо Петрушов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Ефтоски, Гојко. Повратниците го заживуваат Отуње // Утрински весник. 22 август 2009 г. Посетен на 24 април 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
|