Ото VI (Ваймар-Орламюнде)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото VI.
| Ото VI | |
| граф на Ваймар-Орламюнде | |
 Епитафът на Ото | |
| Управление | от 1318 до 1340 |
|---|---|
| Наследник | Фридрих I |
| Лични данни | |
| Роден | 1297 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Аскани |
| Баща | Ото IV фон Ваймар-Орламюнде |
| Майка | Аделхайд фон Кефернбург |
| Брак | Кунигунда фон Лойхтенберг |
| Ото VI в Общомедия | |
Ото VI (VII) (на немски: Otto VI von Weimar-Orlamünde; Otto VII; * 1297; † 28 юли 1340) от род Аскани е граф на Ваймар-Орламюнде от 1318 до 1340 г.[1]
Той е син на граф Ото IV фон Ваймар-Орламюнде (1279 – 1318) и първата му съпруга графиня Аделхайд фон Кефернбург († 1304/1305). Внук е на граф Ото III фон Ваймар-Орламюнде, който 1279 г. подарява манастир Химелкрон в Бамберг.
Ото VI се жени през 1321 г. за ландграфиня Кунигунда фон Лойхтенберг (ок. 1303 – 1382), дъщеря на ландграф Улрих I фон Лойхтенберг (1293 – 1334). Бракът е бездетен.
Последван е като граф от братовчед му Фридрих I.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ascania 12, genealogy.euweb.cz
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Theodor Zinck: Himmelkron – Beschreibung seiner Vergangenheit und Gegenwart. Bayreuth 1925. S. IV. und S. 4.
- C. Chl. Freiherr von Reitzensten: Regesten der Grafen von Orlamuende aus Babenberger und Ascanischem Stamm. Historischer Verein für Oberfranken zu Bayreuth. 1871
- Rudolf Endres: Orlamünde, Gafen v.[неработеща препратка], Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 591 (Digital).