Направо към съдържанието

Ото III фон Кирхберг-Бранденбург

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ото III фон Кирхберг-Бранденбург
Otto III von Kirchberg-Brandenburg
граф на Кирхберг, Хоенберг и Бранденбург
Роден
Семейство
БащаОто II фон Илергау
Братя/сестриЕберхард II граф фон Кирхберг
ДецаХартман IV фон Кирхберг
Ото III фон Кирхберг-Бранденбург в Общомедия

Ото III фон Кирхберг-Бранденбург (на немски: Otto III von Kirchberg-Brandenburg; † сл. 1194/сл. 1239) е граф на Кирхберг, Хоенберг на Егер и Бранденбург, фогт на бенедиктинския манастир Виблинген при Улм.

Произход, наследство и управление

[редактиране | редактиране на кода]
Бившият бенедиктински манастир Виблинген

Произлиза от швабската благородническа фамилия фон Кирхберг близо до Улм.[1] Той е син на граф Ото II фон Илергау († 1189), граф на Хоенберг, Кирхберг и в Илергау. Брат е на Еберхард II фон Кирхберг († 1183 или сл. 1240), граф на Кирхберг, и Конрад фон Кирхберг († сл. 1183).

Графовете фон Кирхберг създават на своята територия през 1093 г. бенедиктинския манастир Виблинген при Улм и му правят богато дарение.[2] След това братята, баща му Ото II и Хартман III фон Кирхберг, подаряват на манастира дървените части от кръста на Исус Христос, които им подарил папа Урбан II, след тяхното участие в Първия кръстоносен поход (1096 – 1099). Манастирът Виблинген е гробното место на Кирхбергите до тяхното измиране през 1489/1510 г.

Център на господството Кирхберг-Бранденбург е в Дитенхайм, който през 1280 г. получава права на град от графовете Хартман и Ото. Дитенхайм се намира между Улм и Меминген на река Илер. Бранденбургите вероятно са политически най-активната линия, често са в кралски документи. Първият документ е от граф Ото от 2 февруари 1239 г. След тежкото раняване на внукътму граф Хартман VI фон Бранденбург († сл. 1313) в битката при Обернрндорф (17 април 1298) бранденбургските имоти са взети от крал Албрехт I Хабсбургски без да се съобразява от наследствените искания на още живите Кирхберги и са дадени първо на верния на Хабсбургите рицарски род Елербах. Последният фон Бранденбург е абат Конрад V от манастир Алерхайлиген/Шафхаузен, който умира на 12 март 1322 (1323) г.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]
Замък Хоенберг

Ото III фон Кирхберг-Бранденбург се жени и има осем деца:[3][4]

  • Хартман IV фон Кирхберг († сл. 1220), граф на Кирхберг и Кьорш, женен за фон Кьорш, дъщеря на Диполд фон Кьорш-Айхелберг († сл. 1220), има дъщеря омъжена за граф Конрад фон Вюртемберг-Вюертембург-Грюнинген († 1228/1239), син на граф Хартман фон Вюртемберг († ок. 1240)
  • ? Ото фон Кирхберг († сл. 1233)
  • ? Еберхард фон Бранденбург? († сл. 1299)
  • ? Готфрид фон Бранденбург? († 3 май 1316)
  • ? Аделхайд фон Бранденбург? († сл. 1298)
  • ? Ото VI (IV) фон Бранденбург? († сл. 1281), женен за фон Гунделфинген-Хеленщайн († пр. 1281), баща на граф Хартман VI фон Бранденбург († сл. 1313) и на абат Конрад фон Кирхберг († 1322)
  • ? дъщеря фон Бранденбург?, омъжена за граф Ото IX фон дем Нойенхауз († сл. 1319)
  • ? дъщеря фон Бранденбург? († сл. 1271), омъжена за граф Еберхард фон Вартщайн († 22 ноември 1291)

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ingrid Kessler-Wetzig: Kloster Wiblingen. Beiträge zur Geschichte und Kunstgeschichte des ehemaligen Benediktinerstiftes. Süddeutsche Verlagsgesellschaft, Ulm 1993 ISBN 3-88294-189-8.
  • Wilhelm Werner von Zimmern: Genealogie der Grafen von Kirchberg, Handschrift, Württembergische Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 593a (Digitalisat)
  • Sarah Hadry: Kirchberg, Grafen von. Historischer Atlas von Bayern, 2011
  • Rudolf Vierhaus: Deutsche biographische Enzyklopädie.. Band ?, K. G. Saur Verlag, München 2006, ISBN 3-598-25030-4.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 75.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Geschichte / Oberkirchberg Архив на оригинала от 2017-04-25 в Wayback Machine., Illerkirchberg.de
  2. ↑ Michael Braig: Wiblingen. Kurze Geschichte der ehemaligen vorderösterreichischen Benediktinerabtei in Schwaben. Isny 1834 (Neuausgabe: Konrad, Weißenhorn 2001 ISBN 3-87437-456-4), S. 15 – 29 – Werk eines ehemaligen Wiblinger Konventualen
  3. ↑ Otto III. Graf v.Brandenburg, ww-person.com
  4. ↑ Otto III von Hohenberg, Vogt von Wiblingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ото_III_фон_Кирхберг-Бранденбург&oldid=12264331“.