Ото фон Бамберг
Ото фон Бамберг Otto von Bamberg | |
епископ на Бамберг, светец | |
Свети Ото в църквата „Св. Михаел“ в Бамберг | |
Роден |
около 1060 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Бамберг, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква[1] |
Канонизация | |
Празник | 30 септември 30 юни |
Ото фон Бамберг в Общомедия |
Ото I фон Бамберг, също Ото фон Мистелбах (на немски: Otto I von Bamberg, Otto von Mistelbach, * ок. 1060, † 30 юни 1139) е епископ на Бамберг (1102 – 1139). Той също е известен като „Апостол на Померания“. Ото е Светия от 1189 г. Чества се на 30 юли и 30 септември.
Произход и управление
[редактиране | редактиране на кода]Родителите му произлизат от благородническа фамилия от Швабия.
През 1082 г. Юдит, сестрата на император Хайнрих IV, се омъжва за полския херцог Владислав I Херман. Ото отива с нея като каплан в двора на Владислав. През 1091 г. е извикан в двора на Хайнрих IV. Ото става негов канцлер и ръководи строежа на катедралата в Шпайер. През 1102 г. императорът го номинира за осмия епископ на Бамберг.
Ото основава множество манастири и строи замъци. През 1118 г. на църковния събор във Фритцлар папската партия го сваля от службите му. Херцог Болеслав моли Ото да християнизира страната му. Ото прави две мисионерски пътувания в Померания от 1124 до 1125 и 1128 г. Той кръщава множество хора и разрушава темпелите на славянските богове. Ото и днес е честван като Апостолът на Померания.
Ото е смятан за най-значимия от Бамбергските епископи. Гробът му се намира в бенедиктинското абатство Михелсберг в Бамберг, която подновява от 1117 до 1121 г. след земетресение и избира да бъде погребан там.
Ото е Светия от 1189 г. Чества се на 30 юли и 30 септември. Той е един от двата закрилника на архиепископство Берлин.[2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Гробът на Свети Ото в църквата Св. Михаел, Бамберг
-
Свети Ото в Бамберг
-
Картини от живота на епископ Ото
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wilhelm Bernhardi: Otto (der Heilige). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 24, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 654 – 657.
- Bernd Schneidmüller: Otto I. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 669 f. (Digitalisat).
- laus Guth: OTTO, Hl. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 6, Bautz, Herzberg 1993, ISBN 3-88309-044-1, Sp. 1368 – 1373.
- Johannes Kist: Fürst-und Erzbistum Bamberg. Bamberg 1962, S. 31 – 38.
- Lorenz Weinrich: Heiligenleben zur deutsch-slawischen Geschichte. Adalbert von Prag und Otto von Bamberg. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2005, ISBN 3-534-01422-7.
- Franz Xaver Sulzbeck: Leben des heiligen Otto, Bischofs von Bamberg und Apostels der Pommern. Regensburg 1865 (Volltext)
- Eberhard Demm: Reformmönchtum und Slawenmission im 12. Jahrhundert. Wertsoziologisch-geistesgeschichtliche Untersuchungen zu den Viten Bischof Ottos von Bamberg. Historische Studien Bd. 419, Matthiesen-Verlag Lübeck 1970.
- Lorenz Weinrich: Ebo von Michelsberg: Der Pommernapostel Otto von Bamberg. Das Leben des Bischofs und Bekenners. Thomas Helms Verlag, Schwerin 2012, ISBN 978-3-940207-43-2.
- Klaus Graf: Beiträge zur Adelsgeschichte des Heubacher Raums, in: Heubach und die Burg Rosenstein, Schwäbisch Gmünd 1984, S. 76 – 89, 405 – 409 Online
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ mistelb // Посетен на 21 октомври 2020 г.
- ↑ Otto von Bamberg Ökumenisches Heiligenlexikon
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Die Ottolegende
- Otto von Bamberg, Litdok Ostmitteleuropa / Herder-Institut (Marburg)
- 1000 Jahre Bistum Bamberg Архив на оригинала от 2016-09-06 в Wayback Machine., www.eo-bamberg.de