Ото Хайнрих Лудвиг фон Золмс
| Ото Хайнрих Лудвиг фон Золмс | |
| граф на Золмс-Зоненвалде и Текленбург | |
| Роден |
16 февруари 1740 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Адолф Лудвиг фон Золмс |
Ото Хайнрих Лудвиг фон Золмс-Зоненвалде (на немски: Otto Heinrich Ludwig Graf zu Solms-Sonnewalde; * 16 февруари 1740, Шкьона; † 3 март 1814, Шкьона) е таен съветник на Курфюрство Саксония и от 1806 г. на Кралство Саксония, граф на Золмс-Зоненвалде и Текленбург, господар на Поух, Рьоза, Шкьона, Алт-Поух и Зоневалде.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е единственият син на граф Адолф Лудвиг фон Золмс (1706 – 1750) и съпругата му Сабина Луиза фон Тюмен (1713 – 1804), дъщеря на Кристиан Вилхелм фон Тюмен (1663 – 1741) и третата му съпруга Сабина Хедвиг фон Шлибен (1689 – 1772). Внук е на граф Ото Хайнрих фон Золмс-Зоненвалде (1654 – 1711) и правнук на граф Георг Фридрих фон Золмс-Зоненвалде (1626 – 1688).
Родителите му се развеждат през 1751 г. Една година по-късно майка му се омъжва втори път за Йохан Фридрих Пфлуг († 1768).[1]
Ото Хайнрих започва служба в двора в Дрезден и през 1805 г. е номиниран за таен съветник.[2]
Той умира на 3 март 1814 г. в Шкьона (днес част от Грефенхайнихен) и е погребан там.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Ото Хайнрих фон Золмс-Зоненвалде се жени на 12 ноември 1768 г. за Луиза Фридерика Вилхелмина фон Бер (1752 – 1820), незаконна дъщеря на княз Виктор II Фридрих фон Анхалт-Бернбург (1700 – 1765) и третата му съпруга Констанца Шмидт, от 1752 г. „фон Бер“.[3] Те имат пет деца:[1][4]
- Ото Карл Фридрих (*/† 1773, Шкьона)
- Шарлота Луиза Вилхелмина (* 19 август 1769, Шкьона; † 31 август 1805, Зоненвалде)
- Фридерика Константина (* 4 октомври 1770, Шкьона; † 8 февруари 1771, Шкьона)
- Августа Кристина (* 21 април 1772, Шкьона; † 14 март 1773, Шкьона)
- Албертина Елизабет (* 18 април 1775, Шкьона; † 24 октомври 1827, Шкьона), омъжена на 6 януари 1819 г. в Шкьона за Йохан Леополд Нойман († 24 март 1897). Нейната майка го осиновява и 1829 г. е издигнат като „фон Бер“ в пруското благородническо общество.[5]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Дворец Шкьона -
Дворец Зоневалде (1860) -
Дворец „Поух“ (2014) -
Дворец Рьоза
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Rudolph zu Solms-Laubach: Geschichte des Grafen-und Fürstenhauses Solms, Verlag C. Adelmann, Frankfurt am Main, 1865
- Genealogisches Handbuch des Adels. Adelslexikon Band XIII, Band 128. Starke, Limburg (Lahn) 2002, ISSN 0435 – 2408.
- Rudolph zu Solms-Laubach. Geschichte des Grafen-und Fürstenhauses Solms. Frankfurt am Main, C. Adelmann, 1865.
- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der Deutschen Länder. München 1992. ISBN 3-406-35865-9., S. 590 ff.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Schköna, graefenhainichen.de