Отношения между Русия и Словения
Отношения между Русия и Словения | |
Руският президент Владимир Путин и словенският президент Борут Пахор, 30 юли 2016 г. | |
Русия |
Словения |
---|---|
Отношения между Русия и Словения в Общомедия |
Руско-словенските отношения са двустранните отношения между европейските държави Русия и Словения.
Отношения между двете странни са по-активни в икономическата област, а в политическо отношение са свързани с периодичните опити на Словения да се позиционира като посредник в отношенията на Запада с Русия.[1]
Двете страни поддържат пълни дипломатически отношения. Русия има посолство в Любляна, а Словения – посолство в Москва. Към април 2023 година посланик на Русия в Любляна е Тимур Ейвазов,[2] а посланик на Словения в Москва е Бранко Раковец.[3]
Политически отношения
[редактиране | редактиране на кода]Макар да участва в санкциите срещу Русия, наложени след началото на Руско-украинската война, Словения се опитва да поддържа връзките си с Русия. През 2016 година руският президент Владимир Путин посещава страната за откриването на паметник на руски войници, починали в плен през Първата световна война. През февруари 2017 година словенският президент Борут Пахор посещава Москва и подписва две споразумения за двустранно сътрудничество.[1]
Икономически отношения
[редактиране | редактиране на кода]Търговските връзки между Русия и Словения са активни, като Русия е най-големият търговски партньор на Словения извън Европейския съюз. Словения е и сред малкото централноевропейски страни с положителен търговски баланс с Русия – през 2016 година словенският износ, главно на фармацевтични продукти, машини и оборудване, е почти 3 пъти по-голям от вноса, най-вече на енергийни суровини.[4]
При посещение на руския министър-председател Владимир Путин през 2011 година Словения обявява присъединяването си към останалия нереализиран проект за руски газопровод „Южен поток“.[4]
Култура и образование
[редактиране | редактиране на кода]История
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Бечев 2018, с. 99 – 100.
- ↑ https://mid.ru/ru/maps/si/
- ↑ https://www.gov.si/en/representations/embassy-moscow/about-the-embassy-moscow/
- ↑ а б Бечев 2018, с. 99.
- Цитирани източници
- Бечев, Димитър. Русия се завръща на Балканите. София, Изток-Запад, 2018. ISBN 978-619-01-0325-7.