Отдел „Административен“ при ЦК на БКП
Отделът „Административен“ при ЦК на БКП е създаден по решение на Политбюро от 10 октомври 1950 г.[1] като отдел „Специален“ със задача да подпомага местните партийни комитети и техните специални (военни) отдели при решаване на въпроси, свързани с роботата на армията, граничните войски и народната милиция. С решение на Политбюро от 6 ноември 1950 г.[2] отделът се нарича „Административен“, а неговите функции се разширяват. От 13 декември 1956 г. отделът се преименува в отдел „Административни органи“. Ивършени са вътрешни структурни промени, обособени са нови сектори, възложени са нови функции и задачи на отдела.[3]
С решение на Политбюро № 178 от 6 юли 1965 г.[4] отделът „Административни органи“ се преустройва в два отдела – отдел „Административен“ и отдел „Военен“, като отдел „Административен“ се нагърбва със задачата да следи и съдейства за провеждането на линията на БКП в дейността на органите на властта (Народно събрание и народни съвети), на правосъдието, здравеопазването и държавния контрол[5].
С решение № 498 от 30 октомври 1979 г. на Политбюро отдел „Административен“ се закрива, а функциите му се поемат от оделите „Военен“, „Организационен“ и „Наука и образование“.
Завеждащи отдела
[редактиране | редактиране на кода]- Тодор Ненов – от декември 1950 г.
- Георги Зенгилеков средата на 50-те
- Добри Терпешев до 1956
- Демир Борачев (1956 – 1960)
- Дико Диков (1959 – 1962)
- Иван Драгоев (1965 – 1980)[6][7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 1067, Протокол № 353 от 10 октомври 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: изкупуването на памука – реколта 1950 г.; предварителния проектоплан за вноса и износа за 1951 г.; отлагане конгреса на Свещеническия съюз и избиране на Пловдивския митрополит Кирил за председател на Св. Синод; награждаване на съветски писатели и общественици (по списък); определяне сгради за нуждите на БКП – Враца; саморазпускане на Съюза на счетоводителите в България; участие на Владимир Поптомов в пленума на ЦК на Тракийската организация; изучаване и провеждане решенията но Октомврийския пленум на ЦК от 1949 г.; утвърждаване Васил Караджов за секретар на Окръжния комитет на БКП – Хасково; проблемите с изселването на турското население от България; създаване на специален (Военен) отдел при ЦК; закриване едномесечните партийни курсове в околийските центрове; разрешение на Хосе Санчес да отпътува за СССР; кадрови промени в Държавно индустриално обединение „Коленко“; определяне плана за работата на ЦК до февруари 1951 г., с. 3 т. 11 до с. 4.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 1104, Протокол № 398 от 6 ноември 1950 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: разпределяне на работата между Секретариата на ЦК на БКП и ПБ; закриване на отдел „Стопански“, създаване на отдели „Промишлено-транспортен“ и „Планово-финансово-търговски“ на ЦК; преименуване на отдели в ЦК, с. 1 т. 3.
- ↑ Фонд 1 Б, опис 23, 300 а.е., 10 октомври 1950 – 6 януари 1964 г.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 5896, Протокол № 178 от 6 юли 1965 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: построяване на завод за силови полупроводникови прибори; политиката на НРБ към Израел; мрежата и профила на висшите учебни заведения; преустройство но Софийската народна опера; отклоняване на предложението за заглушаване емисиите на Радио Пекин на руски и сърбохърватски език; създаване на държавно стопанско обединение (ДСО) за строителство и експлоатация на водостопанските обекти; преустройство на Министерство на вътрешните работи и отдел „Административни органи“ на ЦК на БКП – назначения на зам.министри на МВР и на председател и на заместник-председатели на КДС; отношението към старите революционни кадри; освобождаване на Борис Велчев от поста председател на Комитета за партиен и държавен контрол, с. 8 т. 7.
- ↑ Фонд 1 Б, опис 50, 179 а.е., 19 март 1964 – 15 юни 1979 г.
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 210
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 258
