Маркграфство Източна Лигурия

Маркграфство Източна Лигурия
Генуезска марка

Отбертинова марка Marca Liguria Orientale
Marca Obertengha

961-1193

Вид

Маркграфство

Период

961-1193

Управление

Династия

Маркграфство Източна Лигурия (на латински: Marca Liguria Orientale) е маркграфство от средата на X век в Източна Лигурия, Северна Италия, наричано още Отбертинова марка (Marca Obertengha) по името на Оберто от Луни, прародител на лангобардските Отбертини. Известна е и с името Генуезска марка (Marca Januensis) заради столицата Генуа. Обхваща графства Генуа, Луни, Тортона, Бобио, Павия и Милано (вероятно най-старото от тях); индиректно към него е принадлежало и господството над Корсика и Сардиния. Просъществува до края на XII век. Последните анексирани територии са Гавело и Монселиче, тогава когато част от неговите територии започват да стават независими.

История

Териториите, притежавани от Отбертините – семейство от лангобардски произход, включват днешна Ломбардия, Италианска Швейцария, Новара, Емилия без Болоня (по-късно е добавена и Ферара), част от Пиемонт (част от Олтреджого с Тортона, Нови Лигуре) и част от Лигурия и Тоскана, от района на Генуа до Луниджана и Гарфаняна, а след това косвено също Корсика и част от Сардиния.

Оберто I, граф на Луни, потомък на Супо II, херцог на Сполето и пфалцграф, е инвестиран от Беренгар II през 951 г. с марката, наречена Отбертинова. Неговите деца и внуци участват в битката на Ардуин от Ивреа срещу император Хайнрих II Светия. Някои от потомците на Оберто I след това дават началото на родовете Маласпина, Есте, Палавичино, Гави, Кавалкабо и други италиански семейства.

Разделяне

На 15 декември 950 г. Беренгар II от Ивреа става крал на Италия. В началото на следващата година той реорганизира управлението на земите западно от река По и образува три нови територии (марки), начело на които назначава свои приближени за маркграфове:

Маркграфство Торино или Ардуинова марка, обхващащо графствата Торино, Ауриате и Албенга, и вероятно Вентимиля, Бредуло и Алба; дадено на Ардуин III Глабер, граф на Ауриате, глава на произлизащите от франките Ардуини.
Маркграфство Западна Лигурия или Алерамическа марка, обхващащо графствата Монферат, Акуи и Савона; дадено на Алерам Монфератски, прародител на произлизащите от франките Алерамичи.
Маркграфство Източна Лигурия или Отбертинова марка, обхващащо графствата Генуа, Тортона и Бобио, после и тези на Павия и Милано; дадено на Оберто I (родоначалник на Отбертините).

Територията северно от река По (с изключение на територията около Верчели) става Маркграфство Ивреа, познато и като Анскарийска марка по другото име на тогава управляващата Дом Бургундия-Ивреа. През втората половина на X век Отоните създават Атонската марка на Адалберт Ацо от Каноса, обхващаща графства Модена и Реджо, Парма, Пиаченца, Кремона, Бергамо и Бреша.

Оберто I е направен маркграф на Милано и Генуа още преди 951 г., с власт над графствата Луни, преди това принадлежащо на маркизите на Тусция, Милано, Генуа, Тортона, Павия (управлявани пряко) и тези на Бобио, Пиаченца, Кремона, Парма, Модена и Реджо Емилия, Ферара, Асколи Пичено (добавено по-късно), след това второстепенни владения (управлявани от епископи или абати или други феодали). Наследниците на Оберто I, Адалберт I и Оберто II, държат маркграфската длъжност в консорциум с имперската подкрепа на Ото I към Ардуин и Конрад II.

Маркграфове

Адалберт Маркграф, ок. 940 – 951
Оберто I, 961– ок. 997 г., маркграф на Италия, управляващ Миланската марка, вкл. Ломбардия и част от Лигурия
Алберто II, ок. 997 г.
Оберто II, ок. 997– ок.1013 г.
Алберто Ацо I, ок.1013– ок.1029 г.
Алберто Ацо II, ок.1029–1097 г.
Фолко I, 1097– ок.1146 г.
Обицо I, ок. 1146–1193 г.

Източници

Roberto Ricci, La marca della Liguria orientale e gli Obertenghi (945–1056). Una Storia Complessa e una Storiografia problematica. Fondazione Centro italiano di studi sull'alto Medioevo, Spoleto 2007, ISBN 978-88-7988-118-0 (Istituzioni e Società 8).
Giovanni Sergi, I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali. Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (Biblioteca Studio 17).
((it)) Francesco Calasso, Sivlio Pivano, Marca e marchesi, в Enciclopedia Italiana (1934)
((it)) Oberténga, marca-, на Sapere.it