Островной
| Островной Островной | |
| — град — | |
 | |
 | |
  Островной  Островной | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Мурманска област |
| Район | Островной |
| Площ | 76 km2 km² |
| Надм. височина | 11 m m |
| Население |  1876 души (2017) |
| Основаване | 1611 |
| Първо споменаване | XVI век |
| Град от | 1981 |
| Пощенски код | 184640 |
| Телефонен код | +7 81558 |
| МПС код | 51 |
| Часова зона | UTC+4:00 |
| Официален сайт | www.zato-ostrov.ru |
| Островной в Общомедия | |
Островной (на руски: Островной; до 1920 г. – Йокангски погост, до 1938 г. – Йоканга, до 1981 г. – Гремиха) е затворен град в Русия, административен център на градски окръг Островной, Мурманска област. Тук е разположена военноморска база Гремиха на Северния флот. Населението на града към 2017 г. е 1876 души.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
За официална дата на основаване на селището се счита 17 септември 1611 г., когато се споменава за пръв път. Тогава е едно от 17-те саамски селища на Колския полуостров.
Строителството на първата военноморска база тук започва през 1915 г., по времето на Първата световна война (прекъснато през 1917 г.). Главният морски щаб счита, че оттук може да се упражнява контрол над Бяло море и източната част на Баренцово море. В периода 1918 – 1920 г. е под контрола на Бялата гвардия, а недостроената база служи като концентрационен лагер.
През 1920 г. Йокангски погост е преименуван на село Йоканга, а през 1930 г. става административен център на тогавашния Саамски район, подчинен на Ленинградска и Мурманска области. По това време селото има статут на национално саамско село. През 1938 г. селото е преименувано на Гремиха. На 22 юни 1941 г. е открита военноморска база Гремиха.
През 1981 г. село Гремиха е преобразувано на закрит град Островной. Самият град Островной е построен на 3 km от Гремиха, като за него се използва и обозначението Мурманск-140.[2]
Към днешно време Гремиха е едно от местата за съхранение на изразходено ядрено гориво от атомните подводници на Северния флот и единственото място, където е възможно презареждането на реактори с течнометален топлоносител. Към 2008 г. базата се използва основно за съхраняване на излезли от експлоатация подводници.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1939[3] | 1959[4] | 1970[5] | 1979[6] | 1996[7] | 2000[7] | 2003[7] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 632 | 3342 | 6956 | 9338 | 14 000 | 10 300 | 5000 |
| 2006[7] | 2009 | 2012 | 2014 | 2016 | 2017[1] | |
| 4500 | 4090 | 2075 | 2038 | 1960 | 1876 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]До града не стига автомобилен път или железница. През 1951 – 1953 г. е направен неуспешен опит той да бъде свързан с железница. Градът е достъпен единствено с кораб или вертолет.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2017 года
- ↑ Oleg Bukharin, Frank Von Hippel. Russian Strategic Nuclear Forces. MIT Press, 2004. ISBN 9780262661812. с. 677.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1939 года.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1959 года.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1970 года.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1979 года.
- ↑ а б в г Народная энциклопедия „Мой город“. Островной (Мурманская область)