Османско министерство на външните работи
Министерството на външните работи (на османски турски: Hariciye Nezâreti) е отдел на императорското правителство, отговарящ за външните отношения на Османската империя. То изпълнява тези функции от създаването си през 1836 г. до края на Османската империя през 1922 г. Преди 1836 г. външните отношения се управляват от Реис юл-кюттаб, чиито пост е заменен с министерство по западен образец като част от модернизационните реформи на Танзимата. Наследник на Османското министерство на външните работи е Министерството на външните работи на Турската република.
Френският е официално работен език на министерството в периода след Кримската война.[1]
Организация
[редактиране | редактиране на кода]Османското министерство на външните работи се ръководи от министър, представляващ Рейс ефенди, и шестчленен съвет със заместник държавен секретар (mustéchar), който го ръководи. Други основни позиции заемат Великият церемониалмайстор на ръководителят на Дрогманата на Имперския диван и Великия церемониалмайстор (Techrifati-Hardjié), ръководен от Представителя на посланиците.[2]
Отдели на министерството:
- Счетоводство (Direction de Comptabilité)
- Камара на юристите (Bab-i-ali Istikharé Odassi, Chambre des Conseillers légistes)
- Търговски въпроси (Tidjarié, Direction des Affaires Commerciales)
- Консулства (Chehpendéri, Direction des Consulats)
- Чуждестранна кореспонденция (Tahrirat-i-Hardjié, Direction de la Correspondance étrangère)
- Чуждестранна преса (Direction de la presse étrangère)
- Съдебни спорове (Oumori-Houkoukié-i-Muhtélita, Direction du Contentieux)
- Националности (Direction des Nationalités)
- Персонал (Sigilli Ahwal, Direction du Personnel)
- Превод (Terdjumé, Direction de Traduction)
- Турска кореспонденция (Mektoubi-Hardjié, Direction de la Correspondance turque)
Списък на османските министри на външните работи
[редактиране | редактиране на кода]- Акиф паша (1836)
- Ахмед Хулуси паша (1836 – 1837)
- Мустафа Решид паша (1837 – 1838)
- Мехмед Нури Ефенди (1838 – 1839)
- Мустафа Решид паша (1839 – 1841)
- Садик Рифат паша (1841)
- Ибрахим Сарим паша (1841 – 1843)
- Садик Рифат паша (1843 – 1844)
- Мехмед Шекиб ефенди (1844)
- Мехмед Емин Али паша (1844 – 1845)
- Мустафа Решид паша (1845 – 1846)
- Мехмед Емин Али паша (1846 – 1848)
- Садик Рифат паша (1848 – 1848)
- Мехмед Емин Али паша (1848 – 1852)
- Кечецизаде Фуад паша (1852 – 1853)
- Садик Рифат паша (1853)
- Мустафа Решид паша (1853 – 1854)
- Мехмед Емин Али паша (1854)
- Мехмед Есад Сафвет ефенди (1854 – 1855), заместник-министър
- Кечецизаде Фуад паша (1855 – 1856)
- Мехмед Емин Али паша (1856)
- Ибрахим Едхем паша (1856 – 1857)
- Али Галиб паша (1857)
- Мехмед Емин Али паша (1857)
- Кечеджизаде Фуад паша (1857 – 1858)
- Махмуд Недим паша (1858 – 1860), заместник-министър
- Мехмед Есад Сафвет Ефенди (1860), заместник-министър
- Мехмед Емин Али паша (1860 – 1861)
- Кечецизаде Фуад паша (1861)
- Мехмед Емин Али паша (1861 – 1867)
- Кечецизаде Фуад паша (1867 – 1869)
- Мехмед Есад Савфет паша (1869)
- Мехмед Емин Али паша (1869 – 1871)
- Сервер паша (1871 – 1872)
- Мехмед Джемил паша (1872)
- Халил Шериф паша (1872 – 1873)
- Мехмед Есад Сафет паша (1873)
- Мехмед Решид паша (1873 – 1874)
- Ахмед Арифи паша (1874)
- Мехмед Есад Сафет паша (1874 – 1875)
- Мехмед Рашид паша (1875 – 1876)
- Мехмед Есад Сафет паша (1876 – 1877)
- Ахмед Арифи паша (1877)
- Сервер паша (1877 – 1878)
- Мехмед Есад Сафет паша (1878)
- Асъм Мехмед паша (1878)
- Александър Каратеодори паша (1878 – 1879)
- Мехмед Есад Сафет паша (1879)
- Сава паша (1879 – 1880)
- Абидин паша (1880)
- Асъм Мехмед паша (1880 – 1881)
- Саид Халим паша (1881 – 1882)
- Асъм Мехмед паша (1882)
- Мехмед Есад Сафет паша (1882)
- Ахмед Арифи паша (1882 – 1884)
- Асъм Мехмед паша (1884 – 1885)
- Саид Халим паша (1885 – 1896)
- Турхан паша (1896 – 1899)
- Саид Халим паша (1899)
- Ахмед Тевфик паша (1899 – 1909)[3]
- Мехмед Рифат паша (1909 – 1911)
- Ибрахим Хакъ паша (1911)
- Мустафа Асъм бей (1911 – 1912)
- Габриел Норадункян (1912 – 1913)
- Саид Халим паша (1913 – 1915)
- Халил бей (1915 – 1917)
- Ахмед Несими бей (1917 – 1918)
- Мехмед Наби Бей (1918)
- Мустафа Решид паша (1918 – 1919)
- Юсуф Франко паша (1919)
- Дамат Ферид паша (1919)
- Абдулатиф Сафа Бей (1919)
- Мустафа Решид паша (1919 – 1920)
- Абдулатиф Сафа Бей (1920)
- Дамат Ферид паша (1920)
- Абдулатиф Сафа Бей (1920 – 1921)
- Ахмед Изет паша (1921 – 1922)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Turkish Yearbook of International Relations. Ankara Üniversitesi Diş Munasebetler Enstitüsü, 2000. (head book says 2000/2 Special Issue of Turkish-American Relations. Issue 31, p. 13. "Chambre des Conseillers Légistes de la Porte as was their title in French, which had, after the Crimean War become the official working language of the Ottoman Foreign Ministry."
- ↑ Young, George. Corps de droit ottoman; recueil des codes, lois, règlements, ordonnances et actes les plus importants du droit intérieur, et d'études sur le droit coutumier de l'Empire ottoman. Т. 3. Clarendon Press, 1905. p. 1. (на френски)
- ↑ Wasti, Syed Tanvir. Ahmed Rüstem Bey and the End of an Era // Middle Eastern Studies 48 (5). 2012. DOI:10.1080/00263206.2012.703616. с. 781–796. - Published online 14 August 2012 - Content from notes section specifies the years he was active.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Genell, Aimee M. The Well-Defended Domains: Eurocentric International Law and the Making of the Ottoman Office of Legal Counsel // Journal of the Ottoman and Turkish Studies Association 3 (2). Indiana University Press, November 2016. DOI:10.2979/jottturstuass.3.2.04. с. 255–275. - The abstract states that this was a department of the Ottoman Foreign Ministry
- Findley, Carter V. The Foundation of the Ottoman Foreign Ministry: The Beginnings of Bureaucratic Reform under Selîm III and Maḥmûd II // International Journal of Middle East Studies 3 (4). Cambridge University Press, October 1972. DOI:10.1017/S0020743800025186. с. 388–416.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ministry of Foreign Affairs (Ottoman Empire) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |