Направо към съдържанието

Освалдс Зебрис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Освалдс Зебрис
Osvalds Zebris
Освалдс Зебрис, 2018 г.
Освалдс Зебрис, 2018 г.
Роден21 февруари 1975 г. (49 г.)
Професияписател, сценарист, журналист
Националност Латвия
Активен период2007 –
Жанристорически роман, фентъзи, драма
Известни творби„В сянката на Петльов връх“
Наградинаграда за литература на ЕС
Освалдс Зебрис в Общомедия

Освалдс Зебрис (на латвийски: Osvalds Zebris) е латвийски журналист, сценарист и писател на произведения в жанра исторически роман, фентъзи и социална драма.[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Освалдс Зебрис е роден на 21 февруари 1975 г. в Рига, Латвия. Получава магистърска степен по бизнес мениджмънт от Факултета по икономика и управление на Латвийския университет. След дипломирането си работи като експерт в областта на връзките с обществеността и комуникациите в международните компании „Хил и Ноултън Латвия“ и „Маккан“.[2][3][4]

После променя посоката на професионалното си развитие и започва да се занимава с журналистика. Работи като журналист и редактор на вестниците „Ден“ (Diena) и „Независим сутрешен вестник“ (Neatkarīgā Rīta Avīze), като главен редактор на списание „Капитал“ (Kapitāls), управлява портала kulturasdienas.lv, и като редактор на литературното списание Domuzīme. За работата си като журналист получава наградата за отлични постижения на Асоциацията на латвийските журналисти за поредицата от културно-исторически лекции Vaidelote на портала Delfi.[2][3][4]

Започва да пише художествена литература през 2007 г. През 2008/2009 г. посещава Литературната академия, организирана от Съюза на латвийските писатели. Първата му книга, сборникът с кратки разкази „Свобода в мрежите“ (Brīvība tīklos), е издадена през 2010 г. Той му носи популярност и получава за него годишната литературна награда на Латвия за дебют от Съюза на латвийските писатели.[2][3][4]

През 2013 г. е издаден романът му „Хората от дървената къща“ (Koka nama ļaudis), който е номиниран за наградата „Литература на годината“. Романът представя историята на странна дървена къща в един от най-старите квартали на Рига, която е действен персонаж влияещ на хората, живеещи в нея инициирайки различни мистерии.[2][4]

Историческият му роман „В сянката на Петльов връх“ е издаден през 2014 г. През революционната 1905 г. латвийците в Рига, Лиепая, Валмиера и други градове в прибалтийските губернии на Руската империя искат да създадат обединена нация в собствената си страна, но империята отговаря с наказателни репресии. Сред тези катаклизми един бивш учител се замесва в бунтовете, но скоро осъзнава, че войната ще му отнеме много повече, от него и от семейството му. Романът е номиниран за книга на годината, а през 2017 г. получава наградата за литература на Европейския съюз.[2][3][4]

Член е на Съюза на латвийските писатели. През 2016 и 2018 г. води ателиета за проза в Литературната академия на Съюза на писателите. 2018/2019 г работи като експерт по литература на Държавния фонд за културен капитал – VKKF. През 2013 г. основава компанията „Работилница за текст“ (Tekstu Cehs).[2][3][4]

Освалдс Зебрис живее в Рига.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Koka nama ļaudis (2013)[1]
  • Gaiļu kalna ēnā (2014) – награда за литература на ЕС
    В сянката на Петльов връх, изд.: ИК „Парадокс“, София (2019), прев. Милен Митев
  • Māra (2019)
  • Mežakaija (2022)
  • Brīvība tīklos (2010) – награда за дебют от Съюза на латвийските писатели
  • Šaubas (2021)[1]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Osvalds Zebris в Уикипедия на латвийски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​