Орас Верне
Орас Верне Horace Vernet | |
френски художник | |
Орас Верне, Автопортрет – 1835 г. | |
Роден | Емил Жан Орас Верне
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Париж, Франция |
Националност | Франция |
Кариера в изкуството | |
Стил | Ориентализъм |
Жанр | историческа живопис пейзаж портрет |
Семейство | |
Баща | Антоан-Шарл Верне |
Орас Верне в Общомедия |
Орáс Вернé (на френски: Horace Vernet) (30 юни 1789 – 17 януари 1863) е известен френски художник, прочул се най-вече с баталните си картини от времето на Наполеоновите войни. Някои от тях се съхраняват в известната „Галерия на битките“ във Версай.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Цялото му име е Емил Жан Орас Верне (Emile Jean Horace Vernet). Роден е в Париж, в самото навечерие на Френската революция, в семейство на художници. Дядо му Жозеф Верне рисува серия от 15 картини на френски пристанища. Баща му Антоан-Шарл Верне също се отдава на батални картини от времето на Наполеон. Ето защо Орас се запознава с четката още от дете, изключително повлиян от стила и убежденията на баща си.[2] Цялото семейство се състои от ревностни бонапартисти, затова последните години на Първата империя са най-щастливите в живота на Верне. По време на Бурбонската реставрация обаче идва звездният му миг, когато рисува най-успешните си картини по поръчка на Орлеанския херцог, бъдещият крал Луи-Филип. Особено високо оценена е картината Битката при Валми (1826), която и до днес е най-емблематичното ѝ изображение.
Верне става любим художник на двора и от 1829 до 1835 г. е назначен за директор на Френската академия в Рим. В същото време неговото студио е място за политически интриги и за срещи на различни обществени фигури. През 1833 г. пътува с френската армия в Алжир, което го подтиква към кратък ориенталистки период – подобно на много други френски художници. Впечатлен е от Февруарската революция от 1848 г., след това става поддръжник на Наполеон ІІІ – племенник на великия Бонапарт. Новият френски владетел става негов нов покровител, взема го със себе си по време на Кримската война и му възлага да рисува нови картини на битки. Само че те вече не са така вдъхновени и не се приемат добре.
Верне умира в Париж през 1863 г.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Приживе Орас Верне е високо ценен в епоха, в която реалистични картини с романтичен оттенък са били на мода. Той е типичен придворен художник, който рисува това, което искат от него менторите му. Между 1815 и 1860 г. получава редица награди и почетни назначения. Съвременната оценка на критиците е коренно различна. Камий Моклер пише за него: „Орас Верне, затрупан от признание и дълго време считан за велик художник, се оценява днес като способен, но без истинския дух на твореца. Това показват неговите панорамни платна с усмихнати генерали с героични шапки, развети знамена и самоуверени пози. Тези картини не съдържат никаква истина, нищо от трагедията на войната.“[3] Към това мнение се присъединява и Чарлз Кафин: „Серията негови батални картини във Версай показва колко добре той познава особеностите на войнишкия живот, но също, че не улавя духа му. Неговите картини имат малко общо с реалността на войната и повече напомнят бойни сцени на арената.“[4]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Батални картини
[редактиране | редактиране на кода]- Битката при Валми (1826)
- Битката при Бувине (1827)
- Битката при Фонтеноа (1828)
- Битката при Йена (1836)
- Битката при Фридланд (1836)
- Битката при Ваграм (1836)
- Превземането на редута Малаков (1858)
Исторически картини
[редактиране | редактиране на кода]- Сцена от 1814 г. (руски войници във френско село)
- Юлската революция през 1830 г.
- Полският прометей (1831)
- Барикади в Париж на улица Суфло през 1848 г.
- Залавяне на италиански бандити от папските войски
Ориенталски картини
[редактиране | редактиране на кода]- Робски пазар
- Мохамед Али наблюдава избиването на мамелюкските бейове в Кайро
Портрети и други
[редактиране | редактиране на кода]- Портрет на Наполеон Бонапарт
- Портрет на маршал Ваян
- Портрет на Олимп Пелисие
- Портрет на Орлеанския херцог
- Мазепа, привързан на кон
- Юда и Тамар
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Мохамед Али наблюдава избиването на мамелюкските бейове в Кайро
-
Мазепа и вълците (1826)
-
Сцена от Френската кампания през 1814 г. (1826)
-
Залавяне на италиански бандити от папските войски (1831)
-
Битката при Фридланд, 14 юни 1807 (1835)
-
Превземането на редута Малаков (1858)
-
Портрет на модела Олимп Пелисие като Юдит (1831)
-
Юда и Тамар (1840)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Horace Vernet, French painter, Encyclopaedia Britannica.
- ↑ Charles Caffin, The story of French painting, New York 1915, p. 125.
- ↑ Camille Mauclair, The Great French Painters, Harvard 1903, p. 96
- ↑ Caffin, The story of French painting, p. 125.
|