Описание битът на македонските българе
| „Описание битът на македонските българе“ | |
| „Описание быта Болгар, населяющих Македонию“ | |
 корица на първото издание | |
| Автор | Стефан Веркович |
|---|---|
| Първо издание | 1868 г. Москва, Руска империя |
| Издателство | Университетска типография (Катков и Ко) |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | етнографски |
| Следваща | „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ |
| „Описание битът на македонските българе“ в Общомедия | |
„Описание битът на македонските българе“ е книга на Стефан Веркович, излязла на руски език в 1868 година в Москва под заглавието „Описание быта Болгар, населяющих Македонию“.[1] Книгата съдържа етнографски данни и описания на бита на македонските племена от Долна и Горна Македония. В нея преобладават описания на обичаи – предимно сватбени, семейни и календарни, сведения за стопанския живот и за диалектите.[2] Книгата е ценна с етнографските си описание и наблюдения на живота на македонските българи, макар и да съдържа „наивни и произволни тълкувания на материалите“.[3]
Език и издания
[редактиране | редактиране на кода]
Оригиналният език, на който Веркович написва книгата, е български – мървашкото наречие, което Веркович знае от дългия си престой в Сяр, и което той смята за най-старинно и най-близко до старобългарския език. Книгата е изпратена в Русия на професор Нил Попов. Преведена е на руски език от Райко Жинзифов и отпечатана в „Московския Университетския Известия“, №3, 1868 г.[3]
Книгата е преведена обратно на български език от Георги Н. Клушский и издадена в Кюстендил, България, в 1884 година под заглавие „Описание битът на македонските българе“.[4]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]В труда си Веркович описва бита на „колената“ и „родовете“ в Македония, която е област „населена народом говорящим на самом чистом болгарском языке“[3] и се опитва да определи общите и специфичните черти в бита и културата на местните етнографски групи на македонските българи.[5] В Горна Македония според него основните колена са мияци, полянци, копановци, бързаци и пиянци, а в Долна Македония - бандовци, поливаковци, дорзилци, сераковци и марваци. Веркович прави отделни етнографски очерци за техния брой, социални отношения, семейни и календарни празници, обичаи, носии, поминък, психологически особености, антропология и говор. Прави също така и съпоставки между тях като посочва близости и разлики на базата на различни характеристики. Пълни и ценни са описанията на мияшката и поливаковската сватба, които са описани детайлно като хронология и обредност.[5]
Книгата също така предлага и много произволни етимологични тълкувания, свързани с названията на различните групи. Така например Веркович твърди, че името мияци произлиза от ми якци, тоест ние сме яки и затова мияците се смятали за аристократи, потомци на българските боляри. Поливаковците по предание пък имали за свой праотец първороден син на бог Пий.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Московския Университетския Известия. №3 Москва, 1868, с. 216 - 259.
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 29 -30.
- ↑ а б в Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 130.
- ↑ Описание битътъ на македонскитѣ българе от С. И. Верковича. Преведе от русски Георги Н. Клушский. Кюстендилъ, Издава книжарницата на В. Д. Поборникъ, 1884.
- ↑ а б в Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 131.
