Направо към съдържанието

Операция Таненбаум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Операция Таненбаум
Втора световна война
Информация
Период1940–1944
Място Швейцария
РезултатНе се състои

Операция Таненбаум или Зеленият случай (немски: Unternehmen Tannenbaum; Operation Grün) е планирана, но несъстояла се инвазия в Швейцария от Нацистка Германия и Италия по времето на Втората световна война.

Поради тактически причини, преди избухването на Втората световна война Адолф Хитлер повтаря, че Германия ще уважава неутралитета на Швейцария в случай на военен конфликт в Европа.[1] През февруари 1937 г. той обявява, че „по всяко време, каквото и да се случи, ще уважаваме неприкосновеността и неутралността на Швейцария“ към швейцарския федерален съветник Едмунд Шултес, потвърждавайки това обещание малко преди нацистката инвазия в Полша.[1] Това обаче са чисто политически маневри, предназначени да гарантират пасивността на Швейцария. Нацистка Германия планира да сложи край на независимостта ѝ след като най-напред разгроми основните врагове на континента.[1]

През август 1942 г. Хитлер описва Швейцария като „пъпка на лицето на Европа“ и като държава, която вече няма правото да същестува, осъждайки швейцарския народ като „издънка на нашия народ“[2], Швейцария като малка, многоезична, децентрализирана демокрация, в която немскоговорещите чувстват близост и сходство с френскоговорещите си съграждани, а не към своите германски събратя отвъд границата. Хитлер също така вярва, че независимата швейцарска държава е възникнала поради временната слабост на Свещената римска империя и сега, след като нейната власт е възстановена след националистическото поглъщане, страната е закърняла.[3]

Германски план за нацистко управление в Швейцария

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в Leitz, Christian (2000). Nazi Germany and Neutral Europe during the Second World War, p. 14. Manchester University Press.
  2. Adolf Hitler, Hitler's Table Talk, 1941–1944, Martin Bormann, ed., Norman Cameron, trans. (London: Enigma Books, 2000), 800.
  3. Urner 2007, 17