Олег Лужний
| Олег Лужний | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Коня | ||||||||
| Роден | Олег Романович Лужний 5 август 1968 г. | ||||||||
| Ръст | 182 cm | ||||||||
| Пост | десен защитник | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор |  Динамо (Киев) (асистент) | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Олег Лужний в Общомедия | |||||||||
Олег Лужний (на украински: Олег Романович Лужний) е съветски и украински футболист и треньор. Най-известен като футболист на Динамо (Киев), за който играе в продължение на 10 години, и на английския гранд Арсенал. Дългогодишен капитан на националния отбор на Украйна, за който има 52 изиграни двубоя. Има 8 мача за националния отбор на СССР, като е европейски шампион за младежи през 1990 г.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Юноша на е на Карпати Лвов, като завършва клубния спортен интернат. През 1985 г. преминава в Торпедо (Луцк), като играе в продължение на 3 сезона. През 1988 г. влиза в армията и играе за тима на СКА Карпати, където записва 29 двубоя. Скоро талантливият бранител е забелязан от Динамо Киев, а профилът му на издръжлив и физически здрав футболист пасва на разбиранията на треньора Валери Лобановски.[1] Още в първия си мач за Динамо започва като титуляр и се утвърждава на десния фланг на отбраната. Помага на тима да спечели шампионата и Купата на СССР през 1990 г.
След разпада на СССР Динамо доминира в шампионата на Украйна, като печели 7 поредни титли, а Лужний е капитан на отбора. През 1997 г. английският Ливърпул отправя оферта на футболиста, но тя съвпада със завръщането на Лобановски на треньорския пост и защитникът решава да остане в Динамо.[2] През сезон 1998/99 Динамо записва рекордно постижение в Шампионската лига, достигайки полуфиналите.[3] В двубоите с Арсенал Лужний се справя със задачата да опази Марк Овермарс, с което и привлича вниманието на лондонския клуб.[4]
Лужний подписва с Арсенал през лятото на 1999 г. и дебютира за тима, влизайки като резерва в мач с Дарби Каунти.[5] Украинецът не успява да измести от титулярното място десния бек Лий Диксън и е използван по-скоро като ротационен играч. През 2000 г. „артилеристите“ привличат камерунеца Лаурен като дългосрочен заместник на Диксън, поради което Лужний изиграва немалко мачове като централен защитник. През сезон 2000/01 печели дубъл – Висшата лига и ФА Къп. През есента на 2002 г. се утвърждава на десния фланг на отбраната след като Диксън се отказва от футбола, а Лаурен е контузен. В двубоя със Съндърланд в Купата на Лигата извежда отбора с капитанската лента.[6] В края на сезона Арсенал триумфира в ФА Къп, а играта на Лужний във финала срещу Саутхемптън е определяна за най-добрата му за тима.[7]
През лятото на 2003 г. преминава като свободен агент в Улвърхемптън, където обаче записва само 6 срещи. През 2005 г. е играещ треньор на латвийския Вента, но напуска поради финансовите проблеми на клуба.
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1989 – 1990 има 8 мача за националния отбор на СССР. Лужний е сред кандидатите за селекцията за Мондиал 1990, но пропуска турнира поради контузия. Същата година става европейски шампион за младежи.[8]
Между 1992 и 2003 г. записва 52 двубоя за националния тим на Украйна, като в 39 от тях е капитан.
Треньорска кариера
[редактиране | редактиране на кода]Между 2006 и 2012 г. е спортен директор на Динамо Киев. На два пъти – през 2007 и 2010 г. изпълнява длъжността на старши треньор временно. През сезон 2012/13 води Таврия Симферопол, но тимът заема незавидното 11-о място в края на сезона и Лужний е уволнен. От 2017 г. е помощник-треньор на Александър Хацкевич в Динамо.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]Клубни
[редактиране | редактиране на кода]- Шампион на СССР – 1990
- Купа на СССР – 1990
- Шампион на Украйна – 1993, 1994, 1995, 1996, 1997, 1998, 1999
- Купа на Украйна – 1993, 1996, 1998, 1999
- Шампион на Англия – 2002
- ФА Къп – 2002, 2003
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]- Европейско първенство за младежи – 1990
Индивидуални
[редактиране | редактиране на кода]- Най-добър дебютант в Съветската Висша лига – 1989
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 50 лет Олегу Лужному: 9 историй из жизни юбиляра
- ↑ Олег ЛУЖНЫЙ: «Собирался в „Ливерпуль“, но не смог отказать Лобановскому»
- ↑ СНИМКИ И ВИДЕО: Забравените отбори: Динамо Киев на Лобановски и Шевченко, архив на оригинала от 2 април 2019, https://web.archive.org/web/20190402182925/http://www.fanface.bg/ultra/item/11829-%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%BE-, посетен на 2 май 2021
- ↑ Марк Овермарс: «Если бы Лужный сейчас играл, с радостью подписал бы его в „Аякс“
- ↑ Oleg Luzhny – Arsenal.com
- ↑ Luzhny at last shows fans his animal magic
- ↑ Luzhny looks to Charlton
- ↑ Профил в сайта на руския национален отбор