Олег Каравайчук
| Олег Николаевич Каравайчук | |
 Олег Каравайчук, август 2015 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | |
| От |  СССР Русия |
| Починал | |
| Стил | класическа музика |
| Професии | композитор, пианист и диригент |
| Инструменти | пиано |
| Уебсайт | |
| Олег Николаевич Каравайчук в Общомедия | |
Олѐг Николаевич Карава̀йчук (на руски: Оле́г Никола́евич Каравайчу́к; 28 декември 1927 – 13 юни 2016 г.) – съветски и руски композитор, автор на музиката за много филми и театрални постановки.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Каравайчук е роден на 28 декември 1927 г. в Киев в семейството на цигулар, който е арестуван, когато Олег е на две години.[1] От ранно детство той композира музика.
Завършва музикалното училище на Ленинградската консерватория през 1945 година. През март 1943 г. той взима участие в концерт на млади музиканти в рамките на честването на 80-годишнината консерватория в Ташкент.[2] В периода 1945 – 1951 г. учи пиано в Ленинградската консерватория в класа на Самарий Савшинский.
От 1953 г. той пише музика за филми, като твърди, че е започнал във филмовата индустрия, защото това е единствената работа, която не е забранена от КГБ.[3]
В продължение на много години Каравайчук живее с майка си на 15-а линия на Василевския остров на река Нева, Санкт Петербург, в къща между Средний и Малый Проспект, в близост до градината „Вера Слуцкая“. Местните жители често са го виждали на улицата и в близките магазини. Заради екстравагантния си външен вид и поведение (походка и държание, общуване с продавачки, очила и дълга гривеста коса), Олег Каравайчук получил прозвището „лудият композитор“ и станал местна забележителност.
Олег Каравайчук е работил с Сергей Параджанов, Василий Шукшин, Иля Авербах,[4] Кира Муратова (Кратки срещи, Дългото сбогуване) и други.[5] Каравайчук също е работил заедно с авангарда, по-специално Сергей Курехин.[6]
Олег Николаевич Каравайчук умира на 13 юни 2016 г. в Санкт Петербург.[7][8]
Филм[редактиране | редактиране на кода]
През 2016 г. излиза филм за композитора – Олег и странното изкуство (на испански Oleg y las raras artes) на венецуелския документалист Андрес Дуке (Andrés Duque), в който той разказва как композиторът веднъж отменил концерт в типичния си стил с обява във вестник: „Олег Каравайчук, отменящ концерта, отменя и собственото си погребение“.[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ В музее Бродского открывается выставка танцующей каллиграфии
- ↑ Программа мероприятий, посвящённых 80-летию Ленинградской консерватории
- ↑ По воспоминаниям Разживина
- ↑ Святослав Бэлза. Незаданные вопросы. Телеканал „Культура“, премьера 12 июля 2014 года // Архивиран от оригинала на 2015-05-01. Посетен на 2018-02-20.
- ↑ Олег Каравайчук. Рояль в устах Архив на оригинала от 2016-09-20 в Wayback Machine. // Rolling Stone – 2011. – июль.
- ↑ Скандал по-гоголевски
- ↑ Собств. корр. Умер Олег Каравайчук // www.colta.ru. – 2016. – 13 июня.
- ↑ Bizarre Soviet composer has died
- ↑ Олег Каравайчук, вундеркинд и „сумасшедший композитор“, возразивший Сталину
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт
- Олег Каравайчук Архив на оригинала от 2018-02-20 в Wayback Machine.. Фото Архив на оригинала от 2018-02-20 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Oleg Karavaychuk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
