Океан (митология)
| Океан | |
| титан от древногръцката митология | |
 | |
| Семейство | |
|---|---|
| Баща | Уран |
| Майка | Гея |
| Братя/сестри | Тетида Рея Кронос Япет Хиперион Темида Тея |
| Съпруга | Тетида |
| Деца | Климена Немезида Калипсо Амалтея Амфитрита Метис Тюхе Филира Етра Плейона Стикс Азия Пейто Рода Плуто Хезиона Дорида Клития Енипей Лизитея Телесто Идия Евринома Ахелой Инах Алфей Скамандър Пеней Кебрен Симоис Стримон Диона Еридан Азоп Клитуно Кефис Кефис Нефела Харикло Орсеида Левка Триптолем Океаниди |
| Океан в Общомедия | |
Океан (на старогръцки: Ὠκεανός; на латински: Oceanus) в древногръцката митология е титан от първото поколение.
Океан (Okeanos) е най-големият от дванадесетте титани. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите.
Син е на Уран и Гея. Брат и съпруг е на титанидата Тетида, от която има 3 хиляди дъщери – океанидите и също толкова синове – речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири Прометей и Зевс. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу Зевс. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и Тетида живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.
Образът на Океан в изобразителното изкуство
[редактиране | редактиране на кода]В елинистичната и римската мозайка Океан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога, които често приличат на щипките на рак и с тяло на змия. В римски мозайки, като например тази от музея Бардо в Тунис, той може да носи кормилното гребло и е изобразен в морска колесица (лодка, теглена от фантастични коне). В течение на време рогата и опашката се премахват от образа му и вече в барока се изобразява само с тяло на мускулест мъж с брада. Често се появява в бароковите фонтани, където е заобиколен от други фантастични морски създания (пример – Статуята на бог Океан, във Фонтана ди Треви, Рим).
Митология
[редактиране | редактиране на кода]Океанос е водно божество с необичайно интересен произход на своето име. Той бил титан от първото поколение богове, което било свалено от власт в борбата с олимпийските божества. В гръцката митология река Океан била фантастичната представа за световния океан у древния човек, който опасвал в кръг земята около екватора докрая на света и събирал водите на всички потоци и влагата на облаците. Персонификацията на световния океан е в лицето на бога титан Океан.
Думата „океан“ има гръцки произход и означава буквално в синина, в синьото, в синината – О 'кианос. Митологичният Океан е част от старото и низверганато поколение от богове-титани, в това число и божеството Океан. Титаните били наказани и пазени от сторъките великани хекатонхейри в най-мрачните части на подземното царство.
| Древногръцки богове | |
|---|---|
| Изначални богове | |
| Олимпийски богове | |
| Морски божества | |
| Хтонични божества | |
| Други богове | |
| Титани | |
| Дванадесетте титани: | |
| Океан и Тетида, | |
| Хиперион и Тея, | |
| Койос и Феба, | |
| Кронос и Рея, | |
| Мнемозина, Темида, | |
| Криос, Япет | |
| Синове на Япет: | |
| Атлас, Прометей, | |
| Епиметей, Менетей | |
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Думата океанос има изцяло индоевропейски произход. В буквален превод се превежда като „вода в кръг“. Точно такава била и древната представа за реката Океан като „река, обгръщаща в кръг земята“. Индоевропейския произход закономерно се асоциира с местното индоевропейско население на Балканите с тракийски етническа принадлежност.
Първата представа за семантичното съдържание на думата океан е дадена от Омир, според който океана е световен поток (река), обхващат от всички страни кръглата земя.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Родословно дърво на гръцки богове
- Океаниди – Списък на някои от децата на Океан и Тетия
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Омир, Илиада, 14, 200 – 208; 21, 195 – 197; 18, 398
- Омир, Одисея, 10, 139.
- Herbert A. Cahn: Okeanos. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band VII, Zürich/München 1994, S. 31 – 33.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Livio Catullo Stecchini, „Ancient Cosmology“ (Internet Archive)
- Theoi Project – Okeanos
