Оканоган
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оканоган.
Оканоган (на английски: Okanogan) е етническа група в Канада и Съединените американски щати. Повечето от тях живеят в канадската провинция Британска Колумбия и в щата Вашингтон. Традиционният им език е оканоган.
Традиционната родина на племето се простира в южната част на Британска Колумбия и прилежащите части на североизточен Вашингтон и Северно Айдахо. Селата им били концентрирани главно около езерото Оканоган и по река Оканоган. От началото на 18 век започват да навлизат в горната част на долината на Никола, измествайки оттам шусвап. Групата спалумчен на шусвап постепенно силно се смесва с оканоган чрез смесени бракове и понякога се класифицираат като подгрупа на оканогян. Когато през 1846 г. е определена границата между САЩ и Канада, племето е разделено на две като по-голямата част остава в Канада. Впоследствие 7-те групи на племето получават резервати в долината на река Оканоган. В САЩ останалата част от племето е известна като южни оканоган или синкайетки. Днес техните потомци живеят в резервата Колвил и са част от Конфедеративните племена на резервата Колвил.[1][2]
Език
[редактиране | редактиране на кода]Оканоган са близкородствени с колвил, сенпойл и лейкс, с които говорят един език Оканоган-колвил, класифициран към клона Вътрешни салиши на Салишкото езиково семейство.[3][4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според предварителни оценки, през 1780 г. племето наброява около 3000 души. През 1906 г. в Канада са регистрирани 824 души, а в САЩ 527. През 1990-те племето в Канада наброява между 2000 и 2500 души.[5][6]
Име
[редактиране | редактиране на кода]Самите оканоган се наричат „исонкуали – нашите хора“. Кутенаите ги наричат акенуку лалам или кокену к ке, а шусвап, суунамух.[7]
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Като другите племена от района на Платото, оканоган се занимават с риболов, лов и събирачество. Започват да ловуват бизони източно от Скалистите планини след въвеждането на коня в средата на 18 век.
Основно жилище е типичната за района полуподземна дървена къща, между 3 и 4,5 м в диаметър, в която живеят едно или две семейства. Използват и конусовидно типи покрито с рогозки от папур. По-късно започват да използват и кожено типи. Дрехите си изработвали предимно от животински кожи. За мъжете основно облекло било мокасини, риза, гамаши и набедреник, а за жените мокасини, къси гамаши и рокли.
Вярват в главен бог – Създател и в множество природни духове. Най-важното нещо в живота на човек било да се сдобие с дух-помощник в лицето обикновено на някое животно, което се явява по време на сън или при Търсенето на видение.
Мъртвите са увивани в кожи и рогозки и погребвани в земята или в скални пукнатини.
Двете географски разделения на племето – северни и южни се състоят от общо 5 до 10 автономни групи водени от наследствени вождове. Военни, ловни и церемониални вождове се избирали, когато е необходимо.[1][8]
История
[редактиране | редактиране на кода]Срещат първите бели търговци в началото на 19 век. През 1811 г. е основан Форт Оканоган при устието на река Оканоган. Треската за злато през 1858 г. довежда хиляди бели миньори и авантюристи в района. Това от своя страна води до множество междуетнически конфликти. Повечето оканоган в САЩ се заселват в резервата Колвил през 1872 г. Канадските оканоган получават по-късно резервати от Канадското правителство.[1][9]
Днес в Канада Нацията оканоган се състои от 7 групи:[10]
- Уестбенк – контролира 5 резервата близо до Келона.
- Долни семилкамин – контролира 11 резервата
- Горни семилкамин – контролира 7 резервата
- Осойос – контролира 2 резервата в долината на река Оканоган.
- Пентиктон – контролират 3 резервата в долиното на река Оканоган.
- Върнън – контролира 6 резервата в севернаата част на долината на река Оканоган.
- Горни никола – живеят в района на езерото Дъглас. На оканоган са известни като групата спаксомин.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Kennedy, Dorothy I.D. и др. Northern Okanagan, Lakes, and Colville in Handbook of North American Indians. Т. 12 Plateau. 1998. ISBN 978-0160495144. с. 238 – 252.
- ↑ Оканоган[неработеща препратка]
- ↑ Оканоган // Архивиран от оригинала на 2018-03-04. Посетен на 2018-03-04.
- ↑ Оканоган
- ↑ Оканоган // Архивиран от оригинала на 2018-03-04. Посетен на 2018-03-04.
- ↑ Оканоган
- ↑ Оканоган
- ↑ Оканоган // Архивиран от оригинала на 2018-03-04. Посетен на 2018-03-04.
- ↑ Оканоган // Архивиран от оригинала на 2018-03-04. Посетен на 2018-03-04.
- ↑ Оканоган // Архивиран от оригинала на 2018-03-04. Посетен на 2018-03-04.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2018-03-04 в Wayback Machine.
|