Одо Марквард
| Одо Марквард Odo Marquard | |
| германски философ | |
| Роден |
26 февруари 1928 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Мюнстерски университет Фрайбургски университет |
| Философия | |
| Епоха | Съвременна философия |
| Школа | Континентална философия |
| Интереси | философска антропология |
| Награди | „Зигмунд Фройд“ „Ернст Роберт Курциус“ |
| Повлиян | Кант, Фройд, Гелен |
Одо Марквард (на немски: Odo Marquard) е германски философ.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 26 февруари 1928 година в Щолп, Померания (днес Слупск, Полша). Учи философия, филология и теология в университетите на Мюнстер и Фрайбург. Дипломира се с теза върху философията на Имануел Кант (1954). Става асистент на Йоахим Ритер в Мюнстер, защитава дисертация през 1963 г. Приват-доцент, след това професор в университета в Гисен (от 1965), почетен професор от 1993.
Стипендиант на Висеншафтсколег в Берлин (1982 – 1983). Президент на Германското философско общество (1984 – 1987). Почетен доктор на университета „Фридрих Шилер“ в Йена (1994).
Умира на 9 май 2015 година в Целе, Германия, на 87-годишна възраст.
Философска позиция
[редактиране | редактиране на кода]Марквард е автор на есета върху философията на историята, философска антропология и естетика. Критик на Франкфуртската школа. Член на изследователската група Поетика и херменевтика, участва в проекти на литературоведите Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер.
Известен е най-вече със своята компенсационна теория, според която технизирането на света не обрича, а напротив стимулира духовността, без чиято компенсационна функция човекът би изгубил човешкия си облик.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Skeptische Methode im Blick auf Kant (Скептичният метод с оглед Кант). Alber, Freiburg/München 1958
- Schwierigkeiten mit der Geschichtsphilosophie (Трудности при философията на историята). Suhrkamp, Frankfurt am Main 1973
- Abschied vom Prinzipiellen (Прощаване с основополагащото). Reclam, Stuttgart 1981
- Apologie des Zufälligen (Апология на случайното). Reclam, Stuttgart 1986
- Transzendentaler Idealismus, romantische Naturphilosophie, Psychoanalyse (Трансцендентален идеализъм, романтическа натурфилософия, психоанализа). Köln: Verlag für Philosophie J. Dinter, 1987
- Aesthetica und Anaesthetica (Естетика и анестезия). Schöningh, Paderborn 1989
- Skepsis und Zustimmung (Скепсис и съгласие). Reclam, Stuttgart 1994.
- Glück im Unglück (Щастие в нещастието). Fink, München 1995
- Philosophie des Stattdessen (Философия на заместването). Reclam, Stuttgart 2000.
- Skepsis als Philosophie der Endlichkeit (Скепсисът като философия на крайното). Bouvier, Bonn 2002
- Zukunft braucht Herkunft (Бъдещето се нуждае от миналото). Reclam, Stuttgart 2003.
- Individuum und Gewaltenteilung (Индивидът и разделението на властите). Reclam, Stuttgart 2004.
- Skepsis in der Moderne (Скепсисът в епохата на модерността). Reclam, Stuttgart 2007.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1984 – Награда „Зигмунд Фройд“ за научна проза[2][3]
- 1990 – Орден „За заслуги“ на Хесен[3]
- 1992 – Награда „Ервин Щайн“[3][4]
- 1994 – Доктор хонорис кауза на Йенския университет
- 1996 – Награда „Ернст Роберт Курциус“ за есеистика[3]
- 1997 – „Хесенска културна награда“ в раздел „Наука“[3]
- 1998 – Награда „Цицерон“ в Бон
- 2008 – Орден „За заслуги пред Федерална Република Германия“[3][5]
Литература за него
[редактиране | редактиране на кода]- Jaitner A. Zwischen Metaphysik und Empirie: zum Verhältnis von Transzendentalhilosophie und Psychoanalyse bei Max Scheler, Theodor W. Adorno und Odo Marquard. Würzburg: Königshausen & Neumann, 1999.
- Halbmayr A. Lob der Vielheit: zur Kritik Odo Marquards am Monotheismus. Innsbruck: Tyrolia-Verlag, 2000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Universität Gießen trauert um Prof. Odo Marquard“, Pressestelle der Justus-Liebig-Universität Gießen, 11. Mai 2015 ((de))
- ↑ Urkundentext Odo Marquard Архив на оригинала от 2011-11-06 в Wayback Machine., Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung ((de))
- ↑ а б в г д е Gießener Philosoph Odo Marquard gestorben. In: Gießener Allgemeine, 12. Mai 2015. ((de))
- ↑ Erwin-Stein-Preis, erwin-stein-stiftung.de. ((de))
- ↑ Großes Verdienstkreuz für Odo Marquard, idw-online.de, 17. März 2008. ((de))
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница на Одо Марквард в Литернет
- Felix Dirsch, „Skeptiker zwischen Herkunft und Zukunft: Autorenporträt Odo Marquard“, Criticon 181, Fruehling 2004, S. 43 – 48 ((de))
|
