Ованес Торосян
| Ованес Торосян | |
 | |
| Роден | 7 декември 1986 г. |
|---|---|
| Местожителство | София, България |
| Значими роли | „Източни пиеси“ (2009) „Тилт“ (2010) „Аве“ (2012) „Съдилището“ (2014) „Септември в Шираз“ (2015) |
| Уебсайт | |
| Ованес Торосян в Общомедия | |
Ованес Торосян (на арменски: Հովհաննես Թորոսյան) е български актьор, режисьор и драматург от арменски произход.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 декември 1986 г. в Ереван, Армения. През 1993 г., заради военния конфликт в Нагорни Карабах, заедно със семейството си се установява в София. Брат му Тигран Торосян също е актьор.[2] Учи в 76 ОУ „Уилям Сароян“.[3] Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ през 2009 г.[1] в класа на проф. Пламен Марков и Ивайло Христов.[2][4] През 2016 г. завършва театрална режисура в НАТФИЗ.
Съосновател е на театър „Реплика“. Играе на сцените на Народния театър, Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Модерен театър, Театрална работилница „Сфумато“, Червената къща, Младежки театър „Николай Бинев“ и театър „Азарян“.[4][5] Играе и на сцената на Театър 199 в моноспектакъла „Тигър и дракон“ от Йоана Мирчева, постановка – Юрий Дачев.
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]Ованес Торосян се занимава с документален, импровизационен театър и режисура:[6][7]
- „Пухеният“
- "Заполярная правда (истина...Отвъд полярния кръг)' по Юрий КЛавдиев, в театър „Реплика“
- „Да играеш жертвата“, по Братя Преснякови, в Модерен театър.
- „Животът се получи“, по Павел Пряжко, в Театър „Реплика“
- „Разкази от лудницата“, по Ан-Мари де Мамбро, в Театрална работилница „Сфумато“
- „Януари“, по Йордан Радичков, в театър „Н.А.Т.Ф.И.З“
- „Разкази от лудницата (панаир на младите 2016)“, по Ан-Мари де Мамбро, в Младежки театър „Николай Бинев“
- „Безсъщност“, по Борис Зафиров, в Център за култура и дебат „Червената къща“
- „Дани и дълбокото синьо море: танц на апашите“, по Ованес Торосян, в театър „Възраждане“
- „Февруари“, по Ованес Торосян, в Театрална работилница „Сфумато“
- „Вишнева градина“, по Антон Павлович Чехов, в Младежки театър „Николай Бинев“
- „Март“, по Пьотор Гладилин, в театър „Възражд“ане"
- „SHHARLOTA“, по Пьотор Гладилин, в театър "Non grata
- „Елхата у Иванови“ по Александър Вадденски, в Театър „Реплика“
- „Предградие“ по Ерик Богосян, в Продуценска къща „Креди Арте“
- „Драконът“ по Евгений Шварц, в театър „София“
- „Заговорът на Калигула“ по Стефан Цанев, в Продуценска къща „Креди Арте“
- „Game over“ по Ованес Торосян, в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
- „Истории от Старата България“
- „Белградска трилогия“
- „Анархия в Бавария“
- „Идиот 2012“
- „Балканска“
- „Хамлет“
- „Колега“
- „Обърни се с гняв назад“
- „Лейтенантът от Инишмор“
- „Мечтата на Наташа“
- „Записки на един луд“
- „Импровизирай това!“
- „Състояние на нацията“
- „Да бъде или не?“
- „Животът се получи“
- „Ние.бг“
- „Чайка“
- „Тигър и дракон“
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| филм | роля | година |
|---|---|---|
| „Военен кореспондент“ | момчето от влака | 2008 |
| „Всичко за теб“ | 2008 | |
| „Източни пиеси“ | Георги | 2009 |
| „Тилт“ | Гого | 2011 |
| „Аве“ | Камен | 2011 |
| „Джулай“ | Кирчо | 2012 |
| „Отчуждение“ | 2013 | |
| „Съдилището“ | Васко | 2014 |
| „Аз съм ти“ | Боян | 2014 |
| „Жената от фара“ | 2014 | |
| „Прелюбодеяние“ | Виктор | 2014 |
| „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ | Деян – Миро | 2015 |
| „Септември в Шираз“ | 2015 | |
| „Как да надебелеем здравословно“ | Константин | 2015 |
| „Каръци“ | Коко | 2015 |
| „1968“ | 2015 | |
| „Сняг“ | Марти | 2015 |
| „Лъжесвидетел“ | 2015 | |
| „Спомен за страха“ | Режисьорът | 2016 |
| „Радиограмофон“ | Карим | 2017 |
| „В кръг“ | Лазар | 2019 |
| „Войната на буквите“ (сериал) | Илия | 2023 |
Драматургия
[редактиране | редактиране на кода]- „Малкия Пучи“ – монодрама
- „Тъпа пиеса“ – абсурд в три действия
- „Колега“ (в съавторство с Петко Венелинов)
- One – късометражен игрален сценарий
- Turbo – късометражен игрален сценарий[5]
- Harlem shake
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- През 2010 г. е номиниран за Икар в категория „дебют“ в ролята на Михаил в „Пухеният“.[2][3]
- „Златна роза“ (2010) за поддържаща мъжка роля за филмите „Източни пиеси“ и „Тилт“[2]
- Награда на Съюза на българските филмови дейци (2010) за поддържаща мъжка роля за филма „Тилт“
- Награда на Съюза на българските филмови дейци (2011) за главна мъжка роля за филма „Аве“
- Tashkend IFF (2012) – Golden Guepard за най-добър актьор за филма „Аве“[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Стефанова, Мая. Ованес Торосян, актьор: Нямам ваучер, отивам в Кан // dnevnik.bg, 08.03.2012. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ а б в г Ованес Торосян // kinotab.com. Архивиран от оригинала на 2016-12-24. Посетен на 14 януари 2016.
- ↑ а б Дончев, Мартин. Ованес Торосян // sofialive.bg, 08.03.2012. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ а б Тодорова, Деница. Актьорът Ованес Торосян // в. „Труд“, 21.11.2015. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ а б в Младежки фестивал Театър в аванс IV: Работно ателие с Ованес Торосян // hotnews.bg, 28.10.2015. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ Благова, Ана. Дами и господа – Ованес Торосян // dnevnik.bg, 20.11.2015. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ Ованес Торосян // theatre.art.bg. Посетен на 13 януари 2016.
|
