Обычаи и песни турецких сербов
| „Обычаи и песни турецких сербов“ | |
 Корица на второто допълнено издание | |
| Автор | Иван Ястребов |
|---|---|
| Първо издание | 1886 г. Руска империя |
| Оригинален език | руски |
| Жанр | етнографски |
„Обычаи и песни турецких сербов в Призрене, Ипеке, Мораве и Дабре“ (в превод на български „Обичаи и песни на турските сърби в Призрен, Ипек, Морава и Дебър“) е книга на Иван Ястребов, отпечатана на руски език в 1886 година в Санкт Петербург. В 1889 година излиза второ издание, допълнено с етнографски материали в проза.[1]
През юли 1879 година Ястребов става консул в Призрен, където се сприятелява със сръбския политик Стоян Новакович. Свидетелство за приятелството им са обнародваните писма, в които се говори и за Македонския въпрос.[2] В тях Ястрбов изказва мнението, че Сърбия трябва:
| „ | ...да даде по-голям отпор срещу българската политика в Македония.[2] | “ |
В сборника Ястребов, който е дългогодишен руски консул в Призрен и е известен с антибългарската си дейност, обявява македонските славяни за сърби. Това предизвиква сериозен отпор сред българската и международна славистика.[3]
Тази книга е един от първите трудове в руската наука, които са откровено антибългарски. В отговор професор Марин Дринов публикува статията „Несколько слов об езыке, народных песнях и обычаях дебрских славян“, която е аргументирана и сериозна критика на Ястребовия сборник „Обычаи и песни турецких сербов“ и в която се доказва, че дебърските славяни са българи.[2] По повод на тази полемика видният езиковед професор Степан Михайлович Кулбакин пише:
| „ | Това несъмнено тенденциозно и неоснователно твърдение на Ястребов, поддържано от някои благожелателни рецензенти на неговия сборник, като Николски, намери у М. С-ча (Дринов) сериозен, но заедно с това и спокоен критик, който без всякаква мъка доказа, че нито в езика на дебърчаните, нито в техните обичаи, нито в техните идеи има нещо специфически сръбско.[2] | “ |
В 1889 година Стефан Веркович издава труда си „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“, в който с научни доводи оборва тезите на Ястребов и подкрепя критиката на Дринов.[4]
Българският общественик Васил Икономов се запознава с Ястребов в Призрен и му дава много от записките си върху народните обичаи и песни от Дебърско, които са публикувани в Ястребовия сборник в 1886 година.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ястребовъ, И. С. Обычаи и пѣсни турецкихъ сербовъ / Второе изданіе, дополненное ихъ прозою. С. Петербургъ, Типографія В. С. Балашева, 1889. с. XXIV + 626.
- ↑ а б в г Гочев, Янко. Антибългарската дейност на руския генерален консул в Солун Иван Ястребов // Сите българи заедно. Посетен на 30 септември 2015.
- ↑ Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 159.
- ↑ Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 131.
- ↑ Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. I, 595.
