Общ емитер
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Общ емитер е най-често използваната схема на свързване на биполярните транзистори като усилвателни елементи. При нея общ за входа и изхода електрод е емитерът: входният сигнал се подава между базата и емитера, а изходния се получава между колектора и емитера. Характеризира се с голям коефициент на усилване по мощност.
На схемата е даден практическият начин на свързване на един транзистор в схема общ емитер. Показани са и веригите за осигуряване на необходимата му работна точка. Следва да се отбележи, че по отношение на сигнала, V+ и масата са еквипотенциални (източника на постоянно напрежение трябва да има малко вътрешно съпротивление за сигнала). Кондензаторите са с достатъчно голям капацитет, за да имат пренебрежимо малко реактивно съпротивление за усилваните честоти.
Предназначение на елементите
[редактиране | редактиране на кода]Предназначението на елементите в схемата е следното: Cin, Cout – разделителни кондензатори. Използват се за разделяне на постояннотоковия режим на усилвателя от променливотоковия. R1, R2, RE, RC – съпротовления, задаващи постояннотоковата работна точка на транзистора (усилвателния елемент). CE – дава RE накъсо за сигнала, като така премахва ООВ по променлив ток (отрицателна обратна връзка) за сигнала, подаден за усилване, с което се възстановява усилването на стъпалото, а се запазва ООВ по постоянен ток, което от своя страна подобрява стабилността.
Параметри на схемата
[редактиране | редактиране на кода]Входното съпротивление – средно голямо. Зависи от входното съпротивление на транзистора (четириполюсен параметър с индекс 11), R1, R2. То зависи и от товарното съпротивление RT (не е показано на схемата) върху което се отдава изходния сигнал.
Изходно съпротивление – средно голямо. Зависи от изходото съпротивление на транзистора (четириполюсен параметър с индекс 22), както и от останалите четириполюсни параметри, а също и от вътрешното съпротивление на източника на сигнал.
Коефициент на усилване по мощност – грубо може да се определи от отношението Kp=Ku.Ki, където Ku и Ki са съответно коефициент на предаване по напрежение и коефициент на усилване по ток.