Направо към съдържанието

Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обтекаемата система е официалната българска система за латинска транслитерация (или романизация) на български думи:

А
A		 Б
B		 В
V		 Г
G		 Д
D		 Е
E		 Ж
ZH		 З
Z		 И
I		 Й
Y
К
K		 Л
L		 М
M		 Н
N		 О
O		 П
P		 Р
R		 С
S		 Т
T		 У
U
Ф
F		 Х
H		 Ц
TS		 Ч
CH		 Ш
SH		 Щ
SHT		 Ъ
A		 Ь
Y		 Ю
YU		 Я
YA

Посочената по-горе система на практика не прави разграничение между буквите "а" и "ъ", които се предават с една и съща буква на латиница - "a". В резултат на това две различни имена като Кънчо и Канчо се изписват по еднакъв начин на латиница - Kancho. В някои европейски страни е възприето при официален превод на български документи буквата "ъ" да се предава на латиница с апостроф. По този начин се прави разграничение между ъ и а и името Кънчо се изписва като Κ'ncho, Димитър като Dimit'r и т.н. Рядко срещаното име Пътка става P'tka вместо неправилното и дори обидно Patka. Друг недостатък е, че системата не предвижда отделни букви на латиница за фонемите "дж" и "дз". Също така не е възприет начин за предаване на палаталните съгласни и др.

Системата е официална също и за ООН, Съединените щати и Великобритания.

Произход и употреба

[редактиране | редактиране на кода]
Употреба на системата в карта от 1989 г.: вж. Burgas (Бургас), Ahtopol (Ахтопол), Vratsa (Враца), Tarnovo (Търново) и Smolyan (Смолян)


Системата е разработена от Любомир Иванов в Института по математика и информатика при Българската академия на науките и първоначално е въведена за употреба от българската Комисия по антарктическите наименования на 2 март 1995.[1][2][3][4] През 1997 американските и британските институции компетентни за антарктическите географски наименования обръщат внимание на различията между българската и тогавашната официална англо-американска система[5] за транслитерация на българската азбука, изискват и получават от българските си колеги подробно обяснение[6] на новата система (цитирано в Гайдарска (1998)[7] и по-късно публикувано в Иванов (2003)[8][9]).

Обтекаемата система става предмет на сравнителни изследвания от Катедра Англицистика и американистика при Софийския университет,[7] и впоследствие е приета от българското правителство (ПМС №61 от 2 април 1999,[10] №10 от 11 февруари 2000,[11] и №269 от 3 октомври 2006[12]) за употреба в личните документи (лични имена и географски наименования в личните карти и паспортите, лични имена в шофьорските карти), пътни табели, улични табели, официални информационни системи, бази данни, уебстраници на местните власти и т.н.[8][13][14][15]

През 2009 г. системата е кодифицирана с новоприетия Закон за транслитерацията.[16]

През 2012 Обтекаемата система е възприета от ООН,[17][18] а през 2013 е одобрена за официална употреба от САЩ и Великобритания.[19]

Според Б. Арънстийн, „Международните корени на българската система за романизация са в основата на един от най-озадачаващите парадокси на романизацията: импулс за предефиниране и разграничаване на националната идентичност, като същевременно осигурява достъпността на тази идентичност до външни групи. С други думи, вдъхване на национализъм с усещане за интернационализъм“.[20]

Основни принципи и изключения

[редактиране | редактиране на кода]

Обтекаемата система е създадена с оглед постигането на оптимално равновесие между следните частично припокриващи се и частично противоречащи си предимства:[8]

  • На първо място, основно предназначение на тази система е да осигури едно задоволително звуково приближение на българските думи от англоговорещи потребители, включително такива без предварителни познания за българския език и без допълнителни пояснения;
  • Второ, с по-малко предимство, устройството следва да позволява възстановяване на изходното изписване с кирилица колкото е възможно по-еднозначно.
  • Трето, транслитерираните български думи да се вписват в англоезична среда, да не се възприемат като прекалено „неанглийски“;
  • И четвърто, транслитерираните думи да са „обтекаеми“ и прости.

Изключения: Автентичното изписване с латиница при имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука (напр. James Bourchier, Émile de Laveleye, Wellington, а не Dzheyms Baucher, Emil dyo Lavele, Uelingtan)[16], както и установеното обичайно изписване с латиница при неголям брой български имена.[2] ПМС №269 от 3 октомври 2006 предвижда допълнително изключение, буквеното съчетание ИЯ в края на собствените имена на граждани и на наименованията на населени места да се предава чрез IA вместо IYA;[12] същото изключение за буквеното съчетание ИЯ, когато е в края на думата, е предвидено и в Закона за транслитерацията от 2009.[16]

През 1999 в българските документи за самоличност първоначално се въвежда една модификация на системата с предаване на българската буква Ц като C вместо TS,[10] която обаче е изоставена през 2000.[11] Не е възприета за официална употреба и друга предложена впоследствие модификация при предаване на българската буква Ц – използването на латинското съчетание TZ като дублетно наред с TS.[15][21]

Илюстрация

[редактиране | редактиране на кода]
Пример (Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека):
Всички хора се раждат свободни и равни

по достойнство и права. Те са надарени
с разум и съвест и следва да се отнасят
помежду си в дух на братство.

Vsichki hora se razhdat svobodni i ravni

po dostoynstvo i prava. Te sa nadareni
s razum i savest i sledva da se otnasyat
pomezhdu si v duh na bratstvo.

Обратимост

[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като възстановяването на оригиналната дума не е водещ принцип, някои транслитерирани думи стават нееднозначни. На транслитерираната буква A може да съответства буква от оригиналната дума А или Ъ, а на SH може да съответства Ш или СХ. Нееднозначни стават думи като Pasha (Пасха или Паша?), Lav (Лъв или Лав) и т.н.[22] В Нов правописен речник на българския език се предлага частично решение, като се предлага буквата Ъ да се транслитерира с Ă.[23] Предложената модификация с предаване на българската буква Ъ като A с надреден знак „далеч не се приема от цялото съвременно българско общество“,[15] и не е възприето за официална употреба.[12][16]

Един спомагателен вариант на Обтекаемата система, използващ допълнителни символи и осигуряващ точното възстановяване на транслитерирани думи, е предложен от Л. Иванов, Д. Скордев и Д. Добрев за употреба в специалните случаи, когато такова възстановяване е задължително.[24] За целта, кирилските букви и буквосъчетания Ъ, Ь, ЗХ, ЙА, ЙУ, СХ, ТС, ТШ, ТЩ, ШТ, ШЦ се транслитерират съответно с `A, `Y, Z|H, Y|A, Y|U, S|H, T|S, T|SH, T|SHT, SH|T и SH|TS. Въпросният спомагателен вариант не осигурява възстановяване в случая на допълнителното изключение за окончанието ИЯ, например при думите radia (Радиа или Радия?), studia (Студиа или Студия?) и т.н. Пълна обратимост обаче може да се получи и при системата с ИЯ-изключение, като например буквеното съчетание ИА в края на думата се транслитерира с I|A вместо IA. Възможен е също обратим вариант само с един допълнителен символ, като например ` се използва и вместо |, а съчетанията ЙЪ и ИЯ (второто в края на думата, при системата с ИЯ-изключение) се транслитерират съответно с Y``A и I``A. Стандартната транслитерация на една дума се получава от нейния обратим вариант чрез отстраняване на допълнителните символи.[24]

Сравнение с други системи

[редактиране | редактиране на кода]

Обтекаемата система се основава на английски-ориентирана транслитерация, като се възползва от глобалната роля на лингва франка на този език в днешния свят, улесняваща ползването на транслитерирани думи и от неговорещи английски език от нации чиито езици и нелатински писмености са транслитерират или транскрибират от английски-ориентирани системи. Подобна тенденция на ориентация към английския език се наблюдава в по-новата практика на транслитерация и при други кирилски азбуки като руската[25] и украинската.[26][27]

Не се използват диакритични знаци, което прави системата по-удобна за потребителя при модерните електронни комуникации (е-поща, ICQ и други програми за мигновени съобщения (instant messaging), кратки съобщения (SMS) и др.) и избягва необходимостта от допълнително уславяне и обяснения. В това отношение Обтекаемата система се отличава от научната транслитерация на българската кирилица (Български стандарт от 1956, или Система Андрейчин), която използва буквите Ž, Č, Š, ŠT и Ă съответно за Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ. (Заслужава да се отбележи, че въпросният държавен стандарт включва и вариант без диакритични знаци, предназначен за телеграфо-пощенските услуги, в който буквите Ж, Ч, Ш, Щ и Ъ се транслитерират точно както при Обтекаемата система.) Освен това, двете системи се различават в транслитерирането на кирилските букви Й, Ц, Ь, Ю, Я съответно като Y, TS, Y, YU, YA и J, C, J, JU, JA.[28]

Съществената разлика между Обтекаемата система и родствената ѝ система Данчев (по-точно, система Данчев-Холман-Димова-Савова) е при кирилските букви У и Ъ, които първата система представя съответно чрез U и A, а втората – чрез OU и U. Освен това, системата Данчев транслитерира буквосъчетанията АЙ, ЕЙ, ОЙ и УЙ като AI, EI, OI и OUI вместо AY, EY, OY и UY.[8][28]

Обтекаемата система е сходна също с англо-американската система BGN/PCGN за транслитерация на българската кирилица от 1952 на американския Борд за географските имена (BGN) и британския Постоянен комитет за географските имена (PCGN), официална за двете страни до 2013, както и с по-ранната английска система на Британската академия от 1917 г.[29] Системата BGN/PCGN транслитерира кирилските букви Х, Ь и Ъ като KH, ’ (апостроф), Ŭ, за разлика от H, Y, A при Обтекаемата система.[8][5]

Същият подход може да се използва и за латинска транслитерация на други кирилски азбуки като руската[30] и македонската,[31] както и за въвеждането на фонетичен правопис на английския език.[32]

В случая на македонската азбука, основаната на хърватската азбука транслитерация, използвана по-рано в личните документи издавани в Северна Македония, след 2001 е заменена с нова система. Последната не използва диакритични знаци, и без диакритични знаци транслитерира кирилските букви Ж, Ч и Ш по същия начин като Обтекаемата система, запазвайки същевременно старата употреба на C и J като споменатата по-горе Система Андрейчин, докато Обтекаемата система използва TS и Y.[33][34]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Произход на Обтекаемата система от 1995: Неофициална употреба в документ от 1989.
  2. ↑ а б L.L. Ivanov, Toponymic Guidelines for Antarctica, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 1995.
  3. ↑ Ред. А. Андреев, И. Держански. Българска академия на науките. Институт по математика и информатика, основан 1947. София, Мултипринт ООД, 2007. 64 стр. (Двуезично издание на български и английски.) ISBN 978-954-8986-27-4
  4. ↑ Inventaire des outils de romanisation. Bibliothèque et Archives Canada. Ottawa, 2006.
  5. ↑ а б USBGN, Romanization Systems and Roman-Script Spelling Conventions, 1994, pp.15 – 16.
  6. ↑ L.L. Ivanov. Comments on the English Transliteration of Bulgarian Names. Sofia, 1997.
  7. ↑ а б M. Gaidarska. The Current State of the Transliteration of Bulgarian Names into English in Popular Practice, Contrastive Linguistics, XXII, 1998, 112, pp. 69 – 84. ISSN 0204 – 8701
  8. ↑ а б в г д L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109 – 118. ISSN 0204 – 8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157.
  9. ↑ G. Selvelli. Su alcuni aspetti ideologici dei sistemi di traslitterazione degli alfabeti cirillici nei Balcani Архив на оригинала от 2016-06-24 в Wayback Machine.. Studi Slavistici XII (2015). pp. 159 – 180.
  10. ↑ а б Правилник за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 33, 9 април 1999.
  11. ↑ а б Изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 14, 18 февруари 2000.
  12. ↑ а б в Изменение и допълнение на Правилника за издаване на българските документи за самоличност. Държавен вестник бр. 83, 13 октомври 2006.
  13. ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Наредба №3 за транслитерация на българските географски имена на латиница. Държавен вестник бр. 94, 21 ноември 2006
  14. ↑ United Nations Document E/CONF.98/CRP.71. 17 August 2007.
  15. ↑ а б в В. Мурдаров, П. Костадинова. Национален стандарт за транслитериране на български кирилски собствени имена с латински букви (Проблеми и предложения за решения) Архив на оригинала от 2010-07-05 в Wayback Machine.. Български език, 4/2005. ISSN 0005 – 4283
  16. ↑ а б в г Държавен вестник бр. 19 от 13 март 2009
  17. ↑ Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013.
  18. ↑ Romanization System In Bulgaria. Tenth United Nations Conference on the Standardization of Geographical Names. New York, 2012.
  19. ↑ Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014.
  20. ↑ Arenstein, B. Scripted History: Hebrew Romanization in Interwar British Mandate Palestine // Columbia University, 2018. Архивиран от оригинала на 2023-05-31. Посетен на 19 ноември 2019.
  21. ↑ М. Димитрова. Разбираема България. Култура, 23 март 2006.
  22. ↑ Д. Скордев. Някои български думи, които стават неразличими след транслитериране по сега действащия стандарт. София, 5 май 2003.
  23. ↑ Отг. ред. В. Станков. Нов правописен речник на българския език. БАН, Издателство Хейзъл, 2002. стр. 51. ISBN 9789548283611
  24. ↑ а б L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1 – 2. pp.121 – 130. ISSN – 3217 0205 – 3217
  25. ↑ Приказ МВД РФ от 31.12.2003 N 1047 Архив на оригинала от 2011-08-22 в Wayback Machine.. ((ru))
  26. ↑ Рішення української комісії з питань правничої термінології (Транслітерація) Архив на оригинала от 2009-04-21 в Wayback Machine.. Протокол No. 2 від 19 квітня 1996 р. ((uk))
  27. ↑ Постанова N 55 Кабінету Міністрів України „Про впорядкування транслітерації українського алфавіту латиницею” від 27 січня 2010 р. ((uk))
  28. ↑ а б A. Danchev, M. Holman, E. Dimova, M. Savova, An English Dictionary of Bulgarian Names: Spelling and Pronunciation, Nauka i Izkustvo Publishers, 1989, 288 pp.
  29. ↑ British Academy. Transliteration of Slavonic: Report of the Committee for the Transliteration into English of Words Belonging to Russian and Other Slavonic Languages. Proceedings of the British Academy, Vol. VIII (2017). 20 pp. ((uk))
  30. ↑ L. Ivanov. Streamlined Romanization of Russian Cyrillic. Contrastive Linguistics. XLII (2017) No. 2. pp. 66 – 73. ISSN 0204 – 8701
  31. ↑ L.L. Ivanov, Romanization of Macedonian: The 2003 Streamlined System
  32. ↑ L. Ivanov, V. Yule, Roman Phonetic Alphabet for English, Contrastive Linguistics, XXXII, 2007, 2, pp. 50 – 64. ISSN 0204 – 8701
  33. ↑ S. Георгиевски, Како да се латинизира кирилицата Архив на оригинала от 2011-10-03 в Wayback Machine., Неделен весник Глобус број 70, 19 август 2008. (на македонски)
  34. ↑ Omniglot: Macedonian language, alphabet and pronunciation

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Обтекаема_система_за_транслитерация_на_българската_кирилица&oldid=12353719“.