Направо към съдържанието

Обсерватория „Каменско плато“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обсерватория „Каменско плато“
Алеята на павилионите
Информация
ОрганизацияАстрофизичен институт „Фесенков“
МестоположениеКазахстан
Координати43°10′36″ N 76°57′58″ E
Надм. височина1450
Основана1947 г.
Уебсайтhttps://aphi.kz/ru/observatories/kamenskoye-plateau
Телескопи
50-сантиметровХерц
АЗТ-8Касегрен
Цайс-600Касегрен
70-сантиметров.
АСИ-2система Максутов
Обсерватория „Каменско плато“ в Общомедия

Обсерваторията „Каменско плато“ се намира в планински район на Казахстан, на 11 км от столицата Алмати.[1] Тя е една от трите обсерватории към Астрофизичния институт „Фесенков“ (АФИФ) и най-старата от тях. Разположена е на територията на АФИФ и днес е в рамките на града. Освен това е най-близкия до столицата обект за професионално наблюдение на звезди. Понякога е наричана Обсерватория Алма-Ата. Тя е един от световните центрове за изучаване на Слънцето.[2] Днес смогът, прахът и светлините от близкия град създават сериозни затруднения за работата на телескопите и затова основните наблюдения се правят в обсерваториите Тян-Шан и Аси-Турген.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

През първите години от съществуването на АФИФ се извършват изследователски работи по спектроскопия и атмосферна оптика. Голям недостатък е липсата на необходимата основа за провеждане на астрономически наблюдения. През 1943 г. академик Василий Фесенков предлага създаването към института на голяма обсерватория близо до Алма-Ата. Въз основа на проучването на климата в няколко местности, за тази цел е избран районът на Каменското плато, разположено на надморска височина от 1450 м, в подножието на Заилийски Алатау.[4] Основатели на обсерваторията са академик Фесенков и член-кореспондентите Гавриил Тихов, Борис Воронцов-Веляминов и Николай Парийски, които по време на Великата отечествена война са евакуирани в Алма-Ата.[3]

Обсерваторията е проектирана през 1945 г. като точно копие на Пулковската обсерватория в Москва, но с доста по-скромни размери.[5] Строителството започва през 1947 г., а сградата на института е построена от японски военнопленници. На следващата година обсерваторията „Каменско плато“ е изградена и започват първите астрономически наблюдения. В началните години от съществуването си тя се нарича Планинска астрофизична обсерватория. През 1962 г. се превръща в постоянна наблюдателна станция.[1]

Сградите и павилионите в обсерваторията са построени по държавния стандарт, използвайки разнообразни конструкции и материали. Единственото, което претърпява промени във времето, са покривите на павилионите, които са били направени с тънко дървено покритие, което поради силните ветрове се е наложило да бъде променено.[6]

Инструментариум

[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни обсерваторията разполага с 5 телескопа, които се използват за наблюдение на галактики, звезди, планети и геостационарни спътници.[5] Това са:

  • 50-сантиметровият рефлекторен телескоп, тип Херц, е получен през 1948 г. от Потсдамската обсерватория. Той е един от петте, пристигнали като репарации от Германия.[6][7] Диаметърът на огледалото му е D = 500 mm, фокусното разстояние е F = 11000 mm, а теглото му е около 300 кг. Първоначално е монтиран в дървен павилион, но през 1953 г. е построен нов, масивен. Това е първият телескоп в обсерваторията и днес той се използва само за наблюдения от екскурзианти.[1][6][3][7]
В павилиона на телескопа „Херц“ е експонирана музейна сбирка. Показани са стар магнетофон, първата изчислителна машина, дървени маси от времето на Съветския съюз, стари лампи, морски часовник, атлас от 1950 година и други. Изложен е и донесеният от Фесенков 17-килограмов фрагмент от Сихоте-Алинския метеорит, състоящ се от 93% чисто желязо и 6% никел.[6][7]
  • Цайс-600 – оптична система Касегрен, диаметър на огледалото D = 600 mm, фокусно разстояние F = 7200 mm. Инсталиран е през 1972 г. и на него се извършват наблюдения на планетите.[1] Този инструмент е оборудван с електрофотометър за измерване на поляризацията на излъчването на обектите и спектрограф за изследване на мъглявини и звезди.[9]
По време на противостоянието на Марс през 1999 г., с CCD-камера ST-6V, свързана с телескопа, са направени поредица от снимки във времевия диапазон, когато планетата все още не е видима за европейските и американски наблюдатели. На изображенията, получени на 24, 25 и 26 април, при дължини на вълните по-къси 550 nm, се вижда големият циклон на Марс, открит от космическия телескоп Хъбъл на 27 април 1999 г.[10]
  • 70-сантиметров рефлекторен телескоп, получен през 1964 г., предназначен за спектрални и фотометрични изследвания. Поръчан е по-рано от Тихов и е проектиран като специален планетарен телескоп за астроботанически наблюдения, но е произведен и поставен едва след неговата смърт. Оборудван е със спектрограф за изследване на емисионни обекти, като галактики с активни ядра, планетарни мъглявини и звезди с емисионни спектри. През 1988 г. с него са направени повече от една четвърт от всички наблюдения в света на своеобразните галактики на Маркарян.[4][9][11]
  • АСИ-2 – светосилен менисков телескоп, първият от системата на Дмитрий Максутов, инсталиран в СССР. Диаметърът на огледалото му е D = 500 mm, а фокусното разстояние – F = 1200 mm. Ползва се за изследване на фината структура на газови и прахови мъглявини.[1] Неговият павилион е първият, построен на Каменското плато и с него е открита кометата Чурюмов-Герасименко.[2][6]
  • Затъмняващ коронограф тип Лио (D = 120 mm, F = 3 000 mm), известен още като „Цайс коронограф“, получен през 1950 – 1952 г. като репарации от Германия.[8]
  • Малка светосилна камера на Шмидт от 1950 – 1960 г., която изпълнява функциите на кометен патрул.[8]
  • Астрогеодезична камера от 1975 г. с оптична система тип Шмидт, D = 420 mm, F = 770 mm. Също изпълнява функциите на кометен патрул.[12]
  • Рефрактор на Фьодор Бредихин (D = 125 mm, F = mm) от 1946 г., за снимане на малки планети. Донесен е от Пулковската обсерватория.[8]

Изследователска дейност

[редактиране | редактиране на кода]
АЗТ-8
АЗТ-8
50-сантиметровият рефлекторен телескоп, тип Херц
АСИ-2 Максутов

[1]

Основни научни теми

[редактиране | редактиране на кода]

[12]

  • Създаване и поддържане на каталог на изкуствени космически обекти.
  • Изследване на физиката на нововъзникващите космически обекти.
  • Изследвания на оптичните свойства и структурата на атмосферите на планетите от Слънчевата система, нестационарни процеси на гигантските планети Юпитер и Сатурн.
  • Изследвания на Луната и явления в сателитните системи на Юпитер и Сатурн.
  • Изследване на геомагнитни прояви на слънчевата активност.
  • Разработване на астрофизични изследвания за високо прецизно определяне на орбитите на космическите обекти.
  • Разработване на съвременни числени методи в газовата механика и физиката на плазмата и тяхното приложение в астрофизичните изследвания и астродинамиката.
  • Разработване на качествени, аналитични и числени методи за изучаване на непостоянни проблеми на динамиката на изкуствените и природните небесни тела.
  • Разработване на методи на астрометрични изчисления за проблеми на динамиката на космическия полет.

Постижения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Едно от основните постижения на обсерваторията е откриването на неизвестни до онзи момент комети. Първата е забелязана случайно на 20 септември 1969 г. от двама астрономи и е наречена кометата 67P/Чурюмов-Герасименко.[6] Астрономът Светлана Герасименко снима кометата 32P/Комас Сола на АСИ-2 на Каменското плато. Разглеждайки фотографията в Киев, Клим Чурюмов открива още една комета, близо до ръба на снимката. Оказва се, че тя е неизвестна до онзи момент и впоследствие получава името Чурюмов – Герасименко.[7] По-късно в обсерваторията са открити още две – Чурюмов-Солодовников и Солодовников.[6]
  • През 1953 г. е издаден „Атлас на газови и прахови мъглявини“.[12]
  • 5000 снимки, направени на телескопа АСИ-2.[12]
  • Между 1950-те и 1960-те години са направени 415 астрометрични измервания на астероиди от главния пояс.[12]
  • През 1960-те години е издаден фотометричен каталог на отразяващите мъглявини.[12]
  • Открити са около 50 Сейфертови галактики.[12]
  • На 17 август 1979 г. за първи път е наблюдавано покритието на звезда от астероид.[12]

Любопитно

[редактиране | редактиране на кода]
  • През лятото на 1951 г. неизвестният още 18-годишен руски фантаст Борис Стругацки изкарва стаж в обсерваторията, при Гавриил Тихов, основател на сектора по астроботаника в института „Фесенков“.[3]
  • На територията на обсерваторията минава „Пътят на желанията“ – алея от дървета, засадени по 77-ия меридиан.[2]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж ((ru)) Астрофизический институт им. В. Г. Фесенкова/Обсерватория Каменское плато
  2. ↑ а б в ((ru)) Казахское географическое общество
  3. ↑ а б в г ((ru)) Esquire/Присматривая за звездами: истории казахстанской астрофизики
  4. ↑ а б ((ru)) [Астрофизический институт им. В. Г. Фесенкова/История института Астрофизический институт им. В. Г. Фесенкова/История института]
  5. ↑ а б ((ru)) Казак тв/Обсерватория „Каменское плато“ Архив на оригинала от 2021-04-19 в Wayback Machine.
  6. ↑ а б в г д е ж ((ru)) Buro/21.05.19/Обсерватория "Каменское плато": история, открытия и предстоящие летние экскурсии
  7. ↑ а б в г ((ru)) Интернет журнал „Власть“/Космический Алматы
  8. ↑ а б в г ((ru)) Гавриил Адрианович Тихов
  9. ↑ а б ((en)) Isaac Newton Institute of Chile in Eastern Europe and Eurasia
  10. ↑ ((en)) Planlab/MARS 1999 – Observations from Alma-Ata
  11. ↑ ((en)) Planlab/ Planetary Researches in Kazakhstan
  12. ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Российская энциклопедия/ Обсерватория „Каменское плато“[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Обсерватория_„Каменско_плато“&oldid=12353718“.