Направо към съдържанието

Обсада на Търново (1218)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обсада на Търново
България при цар Борил (1207 – 1218)
Информация
Период1218 г. (7 месеца)
МястоВелико Търново, Царевец
Резултат
Страни в конфликта
Обединени сили на българи, руси и кумани, верни на Иван Асен IIБългарска аристокрация верна на Борил
Командири и лидери
Иван Асен II
Александър Асен
Борил
Сили
български, руски и кумански войскинеизвестно
Жертви и загуби
неизвестнонеизвестно

Обсадата на Търново през 1218 г. е предприета от синовете на Иван Асен I. Иван Асен II и Александър Асен заедно с български, руски и кумански части който в крайна сметка успяват да превземат крепостта и да свалят Борил от властта.

Недоволството на привържениците на асеневци поради понесените териториални загуби от Борил нарастват и много скоро, през 1218 г. престолонаследникът Иван Асен II и неговият брат Александър Асен, които дълто време живяли в изгнание в Галичкото княжество, се завърнали и начело на огромна войска, състояла се предимно от българи, руси и кумани, се насочили към Търново.[1] Обсадата траела около седем месеца докато накрая градът бил овладян и Борил бил свален от власт, ослепен и хвърлен в тъмница. През това време Иван Асен бил провъзгласен за цар на България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чолпанов, Борис. История на българите (военна история). София, Труд, 2007. ISBN 978-954-621-235-1. с. 154-155.