Направо към съдържанието

Обсада на Преславец (969)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обсада на Преславец
Нашествие на Светослав I в България
България през 927 г. според Димитър Ризов
Информация
Период969 г.
МястоМалък Преслав, Северна Добруджа
РезултатВременна българска победа
Страни в конфликта
БългарияКиевска Рус
Командири и лидери
Борис IIВолк
Сили
неизвестнонеизвестно

Обсадата на Преславец или Малък Преслав е сражение между български войски и руски гарнизон поставен от Светослав през първият му поход срещу България.

Руското нашествие в България (миниатюра от Манасиевата летопис)

По време на първия поход на Светослав срещу България през 968 г. След като русите дебаркират при делтата на Дунава, те разбиват изпратената от цар Петър българска войска край Преславец, която скоро е принудена да се затвори в Дръстърската крепост. Докато руско-варяжките сили плячкосват останалите крепости в Северна Добруджа, българската дипломация подстрекава печенегите да нападнат Киев. След като разбира за атаката, Светослав е принуден да се оттегли, оставяйки гарнизоните на превзетите крепости.

Обсадата на Преславец

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Борис II от хрониката на Йоан Скилица

По време на отсъствието на варяжкия княз българска войска предвождана от Борис II се насочва към Преславец. Местното население на града се разбунтува против чуждата власт и отваря портите на крепостта, а самият руски гарнизон е разбит. Според Василий Татишчев управителят на Святослав Волк успява да избяга.[1]

След като се справя с обсадата, Светослав събира нови сили и се завръща в България. Преславец отново е завладян и след ожесточена съпротива падат Дръстър и Велики Преслав. Цяла Североизточна България е окупирана от русите и Борис II запазва формалното положение на български владетел, но е принуден да воюва заедно с русите срещу Византия.[2][3]

  1. Начална руска летопис 969 г.
  2. Златарски, История на българската държава през средните векове (1971), I/2, стр. 568 – 571
  3. Гюзелев, В. България от втората четвърт на X и началото на XI век, стр. 68 – 69 – В: Кратка история на България. Издателство „Наука и изкуство“, София 1983