Обсада на Варна (1828)
Обсада на Варна | |||
Руско-турска война (1828-1829) | |||
Руска атака на Варненската крепост (картина на Александър Зауервейд от 1836) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 25 юли - 29 септември 1828 г. | ||
Място | Варна, Османска империя | ||
Резултат | руската армия превзема Варна | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Обсада на Варна в Общомедия |
|
Обсадата на Варна от юли до септември 1828 година е епизод от Руско-турската война (1828 – 1829).
Стратегическо значение на Варна
[редактиране | редактиране на кода]Наред с Шумен, Русчук и Силистра, Варненската крепост е част от укрепения четириъгълник, който прегражда пътя на руските войски през лятото на 1828 година. В града е разположен значителен гарнизон, който охранява най-удобното пристанище в западното Черноморие и подстъпите към източните старопланински проходи.[3] Овладяването му е ключов елемент от руските планове, тъй като осигурява източния фланг и улеснява снабдяването по море на войските, настъпващи към Цариград.[4]
Ход на военните действия
[редактиране | редактиране на кода]Начало на обсадата
[редактиране | редактиране на кода]След завладяването на Браила и Добруджа през юни руското командване съсредоточава основните си сили срещу шуменската османска групировка, отделяйки 4 500 бойци за заслон срещу Варна. В първите дни на юли този незначителен отряд е прогонен от 10-хилядния корпус на варненския комендант Юсуф паша. Към края на същия месец обаче силите се изравняват с пристигането на ескадрата на адмирал Алексей Грейг, която стоварва десант начело с генерал Александър Меншиков. Меншиков и Грейг предприемат блокада на крепостта от север и по море, съпроводена с ожесточено бомбардиране на укрепленията и самия град. Гарнизонът се държи благодарение на подкрепленията и провизиите, които получава от юг.[3]
Бой при Курт тепе
[редактиране | редактиране на кода]Поради недостига на хора и характера на местността (варненският лиман удължава значително комуникационните линии), Меншиков и заменилият го след раняването му в началото на август генерал Михаил Воронцов[1] нямат възможност да прекъснат напълно комуникациите на крепостта. Това става в края на август, когато руското командване се отказва от опитите за превземане на Шумен и пренасочва силите си към Варна. Със значителни подкрепления от Русия обсадната армия достига 30 000 войници с внушителна артилерия (112 обсадни и 52 корабни оръдия). Южно от Варна е изпратен 5-хиляден отряд.
За да деблокира крепостта, в средата на септември в същия район се събира 30-хилядна османска войска начело с Омер паша Вриони.[3] На свой ред, руското командване притегля допълнително войски от действащите срещу Варна и Шумен и на 18 септември атакува от две страни лагера на Вриони на възвишението Курт тепе. Проведена некоординирано и с малко сили (10 000 руснаци срещу 25 000 турци), атаката се проваля, но османският пълководец не предприема сериозен опит да разкъса обсадата.[5]
През втората половина на септември при Варна пристига и императорът на Русия Николай I, който наблюдава бойните действия от борда на линейния кораб "Париж" и от възвишението Турна тепе (Николаев връх).[6]
Падане на крепостта
[редактиране | редактиране на кода]Докато траят маневрите южно от Варна, сапьорските действия срещу крепостта напредват. Интензивният оръдеен и ракетен обстрел нанася тежки загуби на гарнизона.[1] На 25 септември руски войскови части проникват през срутилата се стена на един от крепостните бастиони. Защитниците отбиват щурма, но бездействието на деблокиращата армия и изчерпването на провизиите обезсмислят по-нататъшната съпротива. Четири дни по-късно крепостта капитулира.[2]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки неуспешната обсада на Силистра от същата есен, с превземането на Варна руската армия се закрепва трайно на изходни позиции към Цариград. През пролетта на 1829 година турците правят опит да си върнат крепостта, но са отблъснати в боя при Ески Арнаутлар.[7]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В памет на боевете и преизползвайки строителен материал от стените на варненската крепост, през 1880 г. във Варна започва изграждането на катедралния храм Успение Богородично.[8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 78 – 79
- ↑ а б в Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828 – 1829 гг. Във: История русской армии, 1812 – 1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Посетен на 18.11.2013. Стр. 405 – 406
- ↑ а б в Андрианов 2003, стр. 400 – 402
- ↑ Андрианов 2003, стр. 383 – 385
- ↑ Андрианов 2003, стр. 403 – 405
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество / 01/01/1907, No. 1, стр.16, стр. 20
- ↑ Андрианов 2003, стр. 416, 420 – 421
- ↑ Свободна България - Вестник независим от партии / П. Калянджи - Варна / No. 2, 24/01/1881, стр.3