Направо към съдържанието

Обикновено бясно дърво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обикновено бясно дърво
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Слезовоцветни (Malvales)
семейство:Тимелееви (Thymelaeaceae)
род:Бясно дърво (Daphne)
вид:Обикновено бясно дърво (D. mezereum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Обикновено бясно дърво в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновено бясно дърво, див люляк или вълче лико (Daphne mezereum) e дребен храст от семейство Тимелееви. Среща се в Европа. В България се среща по влажни, сенчести или каменисти места, из горите и по високите планини. Включено е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]

Листата му са тъмно зелени и тесни. Цветовете му за розови, по-рядко бели и в други нюанси, ароматни и медоносни. Цъфти през пролетта – април и началото на май. плодовете са червени, овални и сочни. Всички части на растението са отровни, особено плодовете. Съдържа мезерин и други отровни вещества.

Използва се в народната медицина и хомеопатията. Отглежда се и като декоративно растение, но рядко, тъй като е отровно.

Изразът „вдън гори тилилейски“ произхожда от народното наименование на това растение – „тилилей“. Изразът навлиза в употреба след издаването през 1919 г. на сборника детски приказки „Гори Тилилейски“ от Елин Пелин.[2]

  1. Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.
  2. Откъде идва изразът вдън гори тилилейски? // DarikNews. 2014-04-04. Посетен на 2022-08-31.
  • Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 336.
  • Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142.
  • Ядовитые животные и растения СССР
  • Биологическая флора Московской области.