Обикновена пънчушка

Обикновена пънчушка

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Пластинчати гъби (Agaricales) семейство: Physalacriaceae род: Медени гъби (Armillaria) вид: Обикновена пънчушка (A. mellea)

Научно наименование

Armillaria mellea P.Kumm., 1871

Синоними

Agaricus melleus Vahl, 1790 Stropharia versicolor Fr., 1887 Clitocybe mellea Ricken, 1915 Armillaria mellea subsp. nipponica J.Y.Cha & Igarashi, 1995 Armillaria mellea var. exannulata Peck, 1894 Armillaria mellea var. flava Gillet, 1874 Armillaria mellea var. glabra Gillet, 1874 Armillaria mellea var. javanica Henn., 1899 Armillaria mellea var. maxima Barla, 1887 Armillaria mellea var. minor Barla, 1887 Armillaria mellea var. nipponica Blanco-Dios, 2017 Armillaria mellea var. radicata Peck, 1891 Armillaria mellea var. versicolor W.G.Sm., 1908 Armillaria mellea var. viridiflava Barla, 1887 Agaricus melleus Vahl, 1790

Обикновена пънчушка в Общомедия

[ редактиране ]

Обикновената пънчушка, наричана също припънка, светеща пънчушка, фосфорна гъба и чума по дърветата (Armillaria mellea), е вид ядлива базидиева гъба от семейство Physalacriaceae.

Описание

Шапката достига до 12 cm диаметър. В началото на развитието си е в полукълбовидна форма и тъмна, масленокафява до почти черна на цвят, покрита със стърчащи люспици. Когато съзрее, става плоска, с подвит надолу ръб, жълта, охрено-жълта, жълто-кафява, меснокафява или кафява на цвят, с опадващи люспици или почти гладка. Пънчето достига дължина 20 cm и е дълго, тънко, право или извито, влакнесто, нагоре по-бледо, надолу червеникаво-кафяво, а в основата често жълтеникаво. Пръстенчето под шапката е ципесто, бяло, с жълти снежинки по долната страна. Месото в шапката меко, а в пънчето – влакнесто. Вкусът му е приятен, а мирисът – подобен на сирене. След добра топлинна обработка е ядлива, но трудно смилаема гъба, като младите шапки се използват най-често за салати с оцет или като добавка в различни супи и ястия.

Местообитание

Среща се относително често през юли – ноември в различни широколистни гори, а и в овощни градини. Расте край дънери, пънове, понякога и при живи дървета, обикновено на групи и огромни туфи, по-рядко самостоятелно.